Н. Василев: Вместо дисциплина и ред - тънем в боклук

интервю на Ана Кочева

– Министър Василев, мандатът на това правителство е към края си. Как преценявате изнизващите се вече четири години?

– Признавам, че Вие сте първият човек, който ми задава този въпрос. Сега подобни въпроси сигурно ще завалят. Мога да кажа, че като цяло съм доволен от този мандат. Почти всичко, залегнало в плановете на Министерството на държавната администрация и административната реформа, беше свършено. Ще ви дам пример за това – ние създадохме това министерство от нулата, а сега по общо впечатление то е добре функциониращо ведомство, което е полезно за държавата. Нашите политики са в няколко направления:
На първо място е структурата на държавната администрация. Някои подобрения в тази област са направени. Към тази седмица държавната администрация е намаляла със 17 060 души. Това е много над нашите очаквания. Аз щях да бъда доволен дори на намаление от 6000 души, но се оказва, че те са над 17 000.
Освен това проведохме най-значимите обучения в историята на българската администрация – около 250 000 обучения за един мандат. Това е значима бройка, при положение че ние не сме Софийският университет и това не ни е основната работа, а в Института за публична администрация работят само 28 души, които заедно с нас организираха обученията. Много от тях са по големи национални програми – по информационни технологии, по английски език, по всички останали езици. Имаме хора, изпращани на кратки курсове в добри учебни заведения из цяла Европа.
Третата голяма тема е електронното правителство. Ясно е, че в тази област един мандат не е достатъчен. Това е все едно да искаме за един мандат да построим железницата или пътищата. Но ние имаме движение напред и това се доказва от факта, че през 2008 г. България се придвижи в световната класация по електронно правителство на 43-то място и вече е първа на Балканите пред Гърция, пред Румъния, пред Турция и Хърватия. Очакваме през идните години да влезем в топ 30 в света, движейки се с инерцията, която сме набрали. Всъщност в повечето други световни класации България не е на 43-то място, а доста по-назад.



Имаме принос и в намаляването на регулаторните режими. Знаете за нашата борба с общините, които администрират незаконни режими. По ГКПП-тата има значителен прогрес – „единният фиш” е довел до 68%-тно увеличение на държавните приходи по границите и до сериозно намаляване на корупционния риск там. В момента работим по изграждането на високи пилони и големи знамена на границите. Смятаме, че това има значение за националното ни самочувствие. Имаме успешна политика и за базите и резиденциите, които стопанисваме – финансовите ни резултати са много по-добри, отколкото преди 4 години. Разбира се, тук е мястото да се отбележат и еврофондовете. Другите оперативни програми са усвоили няколко процента от средствата за първата година досега (говоря за реално изплатени и усвоени средства към бенефициентите). По нашата Оперативна програма имаме 160% усвояване на средствата от първата година, или изчислено по друг начин – 100% за първата година, 43% от средствата за втората година, т.е. нашата програма е една от най–малките, а ние имаме повече усвоени средства от всички други, взети заедно. И така списъкът може да продължи...

– Да се върнем за малко на темата за квалификацията на добрите административни кадри, които Вие казахте, че дообучавате и в чужбина. Не става ли така, че след като съберат достатъчно опит, те напускат и си търсят другаде по–високо платено поприще?

– Не казвам, че нашите добри кадри не представляват интерес за конкуренцията. Аз съм от по–либерално мислещите хора (тук казвам „либерално” не в политическия, а във философския смисъл на думата) по отношение на текучеството в администрацията. Смятам, че не е правилен подходът, който единствено критикува текучеството и според който, щом някой е напуснал администрацията, значи това е лошо за нея. Не! Администрацията взема постоянно на работа нови хора, които „открадва” от частния сектор или пък набира от университетите. Частният сектор пък взема от нас. Но това е един обмен на хора, идеи, възможности и в определени нормални граници това е полезно. За мен през ХХІ век е положително, че някои хора, работили при нас, след години отиват в частния сектор, произвеждат, получават високи заплати, плащат данъци в България.

– Все пак жалко е, когато една институция става ковачница на кадри за други области!

– Това за нашите екипи е напълно вярно. Най-голямото ни текучество е в дирекцията за европейските фондове, където сме загубили 30% от хората за последната година и постоянно взимаме нови хора от университетите, а в дирекцията са едва 30 души, които са може би европейски шампиони по усвоени средства. В момента правим анализ за цяла Европа и може да се окаже, че те имат най-висока усвояемост в Европа.

– Понеже заговорихме за равносметка, да приключим тази тема с най-големия Ви успех за изминалите 4 години и с най–големия Ви провал?

– За нас най–голямото постижение е успешното усвояване на еврофондовете, за което вече говорих. А сред неуспехите бих споменал това, че Законът за транслитерацията трябваше да го предложа още през 2006 г., тъй като досега щеше да е влязъл в сила, обществото щеше да го разбере, щяхме да правим две години проверки и да решим част от проблема. Опасявам се, че за следващия кабинет това може да не е много голям приоритет и законът може да си остане на хартия.

– А не се ли опасявате, че обществото не разбра в достатъчна степен полезността на този закон?

– Е, като си напишем на границата името на държавата грешно, името на столицата – също, табелата трябва ли да стои 50 години в този си вид, вместо да дадем няколко лева, за да я сменим? Който смята, че е правилно имената на българските градове, институции, името на държавата да са написани грешно (напр. Панагюрище по 7 начина, Русе – по 4), не мога да го убедя, че това е важно. Това е все едно някой да смята, че тъй като е по-евтино, трябва да продължаваме да живеем заринати в боклуци в София. В България никога през последните 130 години проблемът с транслитерацията не е бил смятан за много важен, затова и никога досега не е бил решен. Ние правим опит за това и съм благодарен на парламента, че с единодушие реши да подкрепи нашия закон, което не се случва много често.

– В началото на април казахте, че започвате проверки. Какво показват те?

– Първата ми информация, но не единствената, е, че на летище Бургас вече табелата е сменена – нещо, което и като министър на транспорта не успях да ги накарам да направят, но сега вече е факт. Даже имам табелата снимана. Бургас е едно от най-големите летища в България и не може да има грешно изписване. Все едно да отидем във Франкфурт и да видим грешна табела с името на града. Ако видя такова нещо, ще се съглася, че и в България това не е важно. Но тази тема въвежда и дисциплина, и ред, а и някакво национално самочувствие. В противен случай алтернативата е да живеем в държава, зарината в боклук, без никаква национална идентичност.



Утре четете във Frognews.bg: Ако имаме висок резултат на европейските избори, ще постигнем още по-висок на парламентарните, докато много други партии ще окапят още на първите, казва политикът от НДСВ.