Васко Кръпката: Капитализмът ни се прави от комунисти

интервю на Васил Василев

- Васко, правим това интервю по телефона, защото сподели, че не знаеш каква изненада ще ти поднесе денят. Къде те откриваме в момента?

- Сега съм в един автосервиз и оправям спирачките на буса си, защото се счупиха от много обикаляне. В момента готвим няколко яки феста с млади блус и рок банди и пътуваме като луди. Успоредно с това работя, за да изкарам като всеки един от нас прехрана за семейството си. В общи линии оцелявам и се мъча да помагам на новите таланти, които в момента в България буквално извират. За жалост нямат нужните условия за развитие, както е във всички сфери у нас, а не само в музиката.

- Кой пречи на българина да се развива свободно днес?

- Българинът сам си пречи. Допреди 22 години в България овчарят определяше съдбата на овцете, които нямаха никакво право на мнение. Сега нещата са по-различни. Овцете сами решават как да живеят чрез избора, който правят. Ние, разбира се, не можем да очакваме от това стадо изведнъж да започне да взима правилните решения и да върви напред, без да се спъват животните едно в друго. Въпреки това през годините, с постепенната генетична промяна в стадото, започнаха да се появяват все повече овце, които успяват да пресекат най-бурните реки и да преминат през най-каменистите върхове. Аз вярвам в човещината на българина и виждам, че нищо не е загубено, както някои дървени философи се опитват да ни втълпят. Моите впечатления са от първа ръка. Работя със страшно готини млади хора, голяма част от които със сигурност имат бъдеще в България.

- Не прекара ли стадото прекалено дълго време да прави експерименти?

- Да, действително този период измори много българите. Но аз не отричам всичко от прехода. Най-красивото нещо е, че имаме право на избор и до някаква степен сами можем да определяме съдбата си. Освен това днес мога да ходя до Бяло море само с лична карта, което е безценно. През тези 20 години махнаха задължителната казарма. Синът ми имаше огромния късмет да не види никога простотиите, които се правеха с момчетата там. Наред с всичките глупости, които ставаха под диригентската палка на комунистите, имаше и хубави неща, които не трябва да се забравят.

- Напоследък все по-често чуваме сантименталните въздишки на хората по отминалото време на Тодор Живков. Каква е причината за това уникално явление у нас?

- Онези, които толкова искат да се върне Тодор Живков, имат пълното право да отидат и да си го изкопаят от гроба. Те сами отново ще си отворят кутията на Пандора. Привидното спокойствие, за което мрънкат днес, е абсолютна лъжа и измама. Това, което те си спомнят, са празните магазини, сивите блокове и желязната завеса. Всичко това беше хипнотизирало народа и който опиташе да излезе от това състояние, получаваше такова „спокойствие” в Белене и Ловеч, че понякога се е стигало буквално до вечен покой. Бих искал по някакъв начин на тези хора, които тъгуват по Живков, да им върнат за една седмица стария пейзаж – липсата на магазини, очуканите москвичи, които се скапваха на 50 000 км, и автобусите „Чавдар”. Гарантирам ви, че за една седмица всички ще се откажат от това мрънкане, което за съжаление се чува все по-силно и дразни ушите на останалите, които гледат напред.

- Бойко Борисов също неведнъж определя Тодор Живков като успешен политик. Днес усещаш ли около себе си духа на социализма?

- Не само че усещам духа на социализма, а дори виждам неговото физическо превъплъщение в лицето на Бойко Борисов.
Разликата му с Тато е, че той е малко по-хитър и успява да спечели част от народа на своя страна. Живков можеше да разчита на големия гръб на СССР, докато Борисов няма това „предимство” и е принуден да се прави на народен човек, за да спечели масите. Има обаче нещо, което ми харесва и не мога да го отрека – Борисов продължава да се гаври с БСП, ако, разбира се, това не е някаква постановка. През последните години в България се появиха еднолични партии, създадени по телефона. Това са формации като Атака, НДСВ и ГЕРБ, които имат единствената цел да обслужват лошите сили.

- За това няма ли вина до голяма степен разцепването на СДС през 2004 г.?

- В никакъв случай не можем да виним СДС за това. Най-голямата вина, ако говорим за сериозни грешки при сините, беше
липсата на демократична медия СДС така и не създаде една мощна медия, която да помогне на хората и да им вдъхне позитивна нагласа към самата демокрация. За мен най-важно е настроението на нацията. Именно затова аз пиша музика, за да повдигам духа на хората. Повечето медии започнаха да правят точно обратното – да свалят човешкия дух, който беше по митингите в началото на прехода. Злите сили се уплашиха от този дух и решиха да си създадат свои вестници и телевизии, с които се опитват и днес да задушат народа и да го тикнат към пропастта на обречените. В тази връзка, ако сините наистина имат грешки, то червените имат грехове.

- С младите банди, с които работиш, говорите ли за политика?

- Постепенно сред младите започна да се пропуква този модел на пълно отрицание от политиката. Думите на Бай Ганьо, че всички политици са маскари, с течение на времето олекнаха. Младите хора започнаха да се завръщат към сериозните проблеми. Тяхното мислене не е точно политическо, а по-скоро социално. Особено сред рок музикантите има много млади хора, на които им пука какво се случва в държавата. Всичко това е свързано с музиката. От няколко години насам има
отдръпване от чалгата и завръщане към рока и по-културните послания на музиката.

- Ще свириш ли отново за Синята коалиция?

- Да, разбира се, че ще свиря на митингите. През последните 20 години аз винаги съм носил в себе си синята идея и никога не съм се отказвал от нея. Щом ходя и гласувам за Синята коалиция, то е логично да помогна в кампанията на тази партия с моята музика. Не мога да разбера някои свои колеги, които ходят и свирят само заради парите, пренебрегвайки и погазвайки сами убежденията си. Аз не виждам нищо лошо в това политиците понякога да имат нужда от музиканти. Лошото е, когато музикантите имат нужда от политици. Досега никога не съм почукал на ничия политическа врата и никога няма да се предам в това отношение.

- С какво ново ще излезеш на предизборните концерти?

- За предстоящия фест „Цвете за Гошо” съм променил част от песента „Какви времена” на Георги Минчев. Аз актуализирах думите, както самият той обичаше редовно да прави. В парчето се пее „комунизмът си отива и без чувство за вина, а България загива”. Аз го промених на „комунизмът се укрива и без чувство за вина капитализмът им загнива”. Искам чрез музиката да припомня на хората, че в момента капитализмът ни се прави от комунисти, особено на младите.

- Много от твоите колеги получиха орден „Стара планина”, включително и Кирил Маричков, който беше критикуван за това. Би ли приел подобна награда?

- Всеки сам отговаря за действията си и има право да приеме или да не приеме подобно отличие. Аз няма да взема подобна награда категорично.

- Ако тя ти бъде връчена от друг президент?

- Тук основната причина не е само в президента Първанов, който носи в себе си настроението от тъмните времена на социализма, а и в самата награда. Не си падам по подобни церемонии и медали. Най-голямата ми награда е, че успях да стана известен, а в същото време да остана в ъндърграунда. Това е много трудно, повярвай. Аз бих го сравнил с висшата математика.