Теодор Славев: БСП може да е изненадата на изборите

С какво изборите на 11 юли ще са по-различни от тези на 4 април?

Има няколко обективни фактора. Първо, това е ограничаването на пандемията - тя почти изчезна. Преди изборите през април правителството на Борисов водеше целенасочена политика на страха през управлението на пандемията - неадекватни действия на ограничаване и отпускане на мерките, насаждане на страх през медиите, липса на всякаква информационна кампания за безопасността от гласуването. Това сега го няма и се надявам да се отрази в по-висока избирателна активност.

Вторият обективен фактор е, че ГЕРБ не могат да използват обществения ресурс, за да влияят на кампанията. В много държави съществуват забрани за това. На предходните избори министрите от последното правителство на Борисов сутринта раздаваха милиони от публичните средства по добре познатия модел, а следобед бяха кандидати за народни представители. Надявам се служебното правителство да положи и усилия за ограничаване на купения и контролиран вот.

Третата разлика е, че ще има изцяло машинно гласуване в повечето секции. Това е възможност за намаляване на неправомерното влияние върху вота на гражданите, но и риск - предимно от организационен, технически и логистичен характер. Притеснен съм, че ЦИК и медиите не водят никаква информационна кампания как се гласува с машина. Изкуствено се създава напрежение, че това е сложно. Около 10 на сто от хората имат притеснения за машинното гласуване и това са предимно по-възрастните. Грях е да не се обясни, че няма нищо притеснително в машинното гласуване.

На фона на убедителното компрометиране на статуквото социологически проучвания в последните дни нагнетяват победа на ГЕРБ и едва ли не заплаха за държавата, ако вотът е различен. Какви са тенденциите в подкрепата за политическите партии в сравнение с 4 април?

Нека не се заблуждаваме, че все още цялата публична администрация е назначена от ГЕРБ в последните 12 години, а клиентелистките мрежи не са разкъсани. Зад това стоят реални хора, които имат интерес да се запази моделът на непотизъм. Усещам, че има някаква фрустрация в обществото. От една страна, желанието за радикална промяна в политическия пейзаж не е изчезнала. От друга - хората са притеснени за доходите си, за това накъде ще върви България. На еуфорията, че е възможно друго управление, друго бъдеще за България, партиите трябва да отговорят с техните визии и конкретни политики.

Тенденциите иначе са ясни - ГЕРБ драстично свалят подкрепата си, а моята прогноза е, че с приближаването на изборния ден това ще продължи. Всички останали увеличават подкрепата си, което се дължи и на декларираната по-висока избирателна активност. Очаквам размествания и изненади за първите три места. БСП разполага с един от най-значителните електорални резервоари. Ако успее да се уплътни, БСП може да се окаже и изненадата на тези избори.

Страхува ли се българинът да гласува, притеснява ли се от нещо? Жив ли е още парадоксът "не искам и не харесвам този, но въпреки всичко пак и пак го избирам"?

Не мисля, че българинът се страхува да гласува, а по-скоро е обезверен. След 31 години като че ли сме по-предпазливи да се доверим на следващите кандидати за спасители. Което не е задължително нещо лошо. Политиката в България, а и не само у нас, но тук се усеща по-осезаемо, се принизи до доста примитивни форми, за което вина има и лично Борисов. Моят съвет към гражданите е да се поинтересуват какво предлагат партиите и да се ориентират към това, което е най-близо до тях.

Неуспехът със съставянето на правителство в рамките на 45-ото Народно събрание как се отрази на обществените нагласи? Решение ли са "изборите до дупка"?

Оказа се, че неуспехът да се състави правителство в 45-ото НС не е значима променлива върху електоралните нагласи. Служебното правителство, в някакъв смисъл, играе и буфер - правителство има, то работи. Заради дългогодишното презрение на Борисов към парламентаризма обществото като че ли забрави обаче кой е носител на политическата власт. В представителната парламентарна република това би трябвало да е Народното събрание. Да се надяваме, че следващото ще работи по-добре, както по отношение на законодателната си функция, така и по отношение на контролната върху изпълнителната власт.

Краткият живот на предишния състав на парламента не доведе до апокалипсис, но нека не си играем с нервите на избирателите. Формулата "избори до дупка" може да доведе до радикализиране на хората и да се получи нежелан откат в политическата система. Партиите в следващия парламент трябва да поставят националните задачи пред личните си интереси.

Кои са основните проблеми, които хората очакват да бъдат решени от следващото управление? Има ли яснота коя партия или кои партии биха могли да решат тези проблеми?

Много важен въпрос. В началото на кампанията направихме национално представително социологическо изследване. Целта беше да се види общественият контекст и как политическите партии се вписват в него. Проучихме кои са тези сфери, в които българите искат най-спешни решения. На първо място това са повишаване на доходите и жизнения стандарт, реформа в здравеопазването и прекратяване на корупционните практики. Мерки за намаляване на безработицата, икономическо възстановяване, растеж и повишаване на пенсиите също се търсят от хората.

Паралелно тествахме и нагласите към конкретни политики на БСП. Изненадах се в каква голяма степен те се приемат за безспорни. Политиките на левицата, като например създаването на национална програма за изоставащите региони, намаляването на ДДС върху лекарствата и медицинските изделия от 20 на 9%, създаването на защитени лечебни заведения в отдалечените райони, премахването на статута на болниците като търговски дружества, увеличаването на бюджета за образование и култура срещат огромна подкрепа не само от избирателите на БСП, но от цялото общество. Убедено твърдя, че политиките, които БСП предлага, съответстват в най-голяма степен на проблемите на хората така, както те са ги идентифицирали. Те обаче не достигат до по-голямата част от обществото и над това трябва да се поработи в кампанията.

Кого и какво българинът не иска да вижда във властта?

 Категорично - ГЕРБ и ДПС.

Какво правителство очакват хората? До каква степен действията на служебния кабинет се отразяват на очакванията за бъдещото управление на държавата?

Хората искат правителство, което ще започне да решава проблемите, а те са много и са системни. Искат почтеност на всички нива. Няма да стане изведнъж обаче - цели обществени системи са пробити и възстановяването им изисква техническо време.

Място за популизъм няма. Безумно би било следващото Народно събрание да започне с промени в избирателната система и финансирането на партиите, например, докато продължаваме да сме бедни и болни, а мнозинството от пенсионерите да живее под прага на бедността. Време е шоуто да отстъпи пред политиката.

Служебният кабинет внася някакво временно успокоение, той се радва на обществено одобрение, отчасти заради прехвърляне на авторитет от президента. Но служебното правителство е ограничено в действията си, защото трябват и законодателни изменения. То няма и политически заряд в смисъл на някаква управленска програма, така че действията му са краткосрочни.

Какви възможности за коалиции виждате в 46-ото НС и до каква степен те биха били приемливи от силно фрагментираното общество?

Да, обществото ни е фрагментирано, но по отношение на желанието за промяна в модела на управление има солидно мнозинство. Възможностите за коалиция са пряко свързани с резултатите от изборите. Вариант е да има програмно правителство на малцинството. Възможно е да има и широко мнозинство, ако партиите проявят висота по отношение на коалиционната култура.

 Какви са вашите прогнози за изборите на 11 юли и за България след тях?

 Електоралните нагласи са много динамични и немалко хора ще вземат решение за кого ще гласуват в последните дни на кампанията. Очаквам изненади при подреждането на първите три партии, ще гледаме фотофиниш. Има риск, заради проявен инат, да влезем в политическа криза, при която да има нестабилни мнозинства и чести избори. Това обаче означава този покварен корупционен модел да продължи под повърхността да функционира и да не се правят необходимите реформи в големите обществени системи - здравеопазване, образование, доходи, правосъдие, сигурност и т.н. Това обществото няма да го прости и на фона на задаващо се огромно увеличение на цените за бита (електроенергия, храни и др.) ще се увеличава и протестният потенциал.