Петър Москов: „Промяната“ и „Статуквото“ нямат решение на кризата

Отказвам липсата на смелост и политическо лидерство да бъде заменяна от поредният разговор за мерки. Отказвам да планирам живота си спрямо „краткосрочни, средносрочни и дългосрочни“ мерки, които един или друг предлага, за да го добута до избори или до края на мандата си.

Решението не е в това да избираме между едни или други мерки, или едни или други ограничения, предложени от мрънкащи индивиди, наречени „експерти“. Решението е в политическо лидерство, което да сложи категоричния край на агонията, в която живеем, край на планиране на живота ни от едно до друго затваряне.
Аз, като представител на Национално обединение на десницата“, стоя зад такова решение. Решение, опиращо се на реалността, а не на добри пожелания.

Честната позиция изисква ясно да си кажем, че поставената пред обществото цел за 90% ваксинирани, за да излезем от кризата е невъзможна за постигане. Няма да коментирам причините, за да стигнем до тук, те са ясни за повечето от вас, просто ви моля да осъзнаете, че реалността е такава. И след като осъзнаваме, че реалността е такава  следва и да отсъдим, че преследването на такава цел всъщност не е решение, а въртене в порочния кръг, в който сме сега за необозрим период от време. Очевидно, за да обединим отново обществото е нужна нова цел, различна от тази и нов план за достигането на тази цел, различен от сегашния.

Национално обединение на десницата заставаме зад такъв план от две точки:
1. До края на годината държавата да проведе силна, смислена, отговаряща на страховете и притесненията на хората про-ваксинационна информационна кампания. Целта на тази кампания е възможно най-много хора  да получат информация и да бъдат убедени в смисъла и ползата от ваксиниране.

2. След това, от началото на Новата година, след масираната информационна кампания, когато всеки от нас е направил информиран избор, държавата прекратява всякакви мерки и ограничения. Не моментно, не до следващ пик, а като трайно, ясно осъзнато решение на цялото общество.

Аз съм направил избора да се ваксинирам, защото така запазвам собствения си живот и здраве и не дължа на никого повече да го пазя като ограничавам икономическия или социалния си живот. Друг информирано е направил избора си да не се ваксинира, с което декларира отказа си от това да бъдете пазен през налагане на мерки и е наясно с възможните последствия от решението си за собствения си живот и здраве.
Спираме да се мразим, спираме да се обвиняваме, подаваме си ръка и заедно продължаваме  свободния си живот напред, всеки със своя избор и последствията от него.
Точка, нов ред!
Това решение предлагаме ние от Национално обединение на десницата и сме готови да го защитим и имаме смелостта да го приведем в действие. Съзнавам, че такова решение е тежко, но знам, че всичко останало е само удължаване на агонията, в която живеем и политическо мишкуване от избори до избори.

Знам какво е основното притеснение на много от вас да подкрепите такова решение, а то е възможността на здравната система да се справи с нови високи нива на заразяване, а такива ще има. В тази връзка, като лекар и като човек, който е управлявал системата на здравеопазване, ще ви кажа, че грозната картина, която виждате по новините за липса на свободни легла в болниците до голяма степен се дължи не на обективна липса на капацитет, а на невъзможност и нежелание здравната система да се управлява така, че да отговори на нуждите на хората. И за да ви убедя в това ще дам няколко числа за реалната ситуацията в болниците в двата най-големи града в страната София и Пловдив. Това са данни от НЗОК и РЗИ към сряда, 27-ми октомври:

1. Софийската РЗИ е определила 4000 легла за лечение на COVID пациенти на своята територия. В този момент, лежащите в болница пациенти на територията на София са 1601 (на фона на тези числа как ви изглежда телевизионен репортаж, с линейка, която обикаля 10 софийски болници, които отказват да приемат пациента, защото нямали легла). 700, от тези 4000 легла (18% от тях) са разпределени в 38 болници, в които към момента лежат НУЛА COVID пациенти. Тези 38 болници иначе имат 2650 броя легла, договорени с НЗОК за лечение на пациенти. И в нормални времена те винаги са пълни, което ще рече, че имат достатъчно кадрови и апаратурен капацитет, за да посрещнат пациентите си. 76% от болните в София в момента лежат в 10 болници. ( Линк към официалните данни https://www.nhif.bg/news_page?id=420613&page_id=10204 )
2. В област Пловдив има 38 болници, които имат договор с касата. В 53% от тях няма нито един лежащ пациент с COVID. 77% от пациентите с COVID лежат в девет от тези 38 болници (това е по-малко от ¼  от реалния капацитет). В УМБАЛ Пловдив едва 9% от леглата са заети с COVID пациенти. В болница „Пълмед“ 8% от леглата са заети с COVID пациенти, а в болница „Каспела“ – 12% от леглата. Голяма част от болниците, които изреждам получават десетки милиони финансиране от НЗОК всяка година, което гарантира, че имат и кадрово и апаратурно обезпечаване.

Мога да продължа така област по област, за да обоснова твърдението си, че говорим не за липса на реален капацитет, а за лошо управление на системата и невъзможност на държавата да се изправи срещу финансови потоци и частни интереси. Например в област Бургас едва 8% от леглата, договорени с НЗОК са заети с COVID пациенти, а в област Плевен те са 7% и т.н.

Има само няколко области, например Ямбол или Видин,  в които реално има недостиг, но той трябва да бъде компенсиран от местата, на които капацитетът е в пъти повече от необходимото. И това е организацията, която държавата трябва да създаде.
И понеже политиците трябва да дават решения как да става по-добре, а не да обосновават бездействието си с това колко е зле, да кажа какво би било моето решение на този проблем, ако в момента носех отговорността за това:

Прекратява се договорът за ползване на нашите пари от НЗОК на всяка болница, която не е изпълнила задължението си да приеме определения за нея брой пациенти с COVID. Това се случва в момента, в който линейката с човека, който бере душа в нея бива отпратена да търси друго място. Ако една болница не отговаря на нуждите на пациентите, то няма причина да финансираме някакви различни нейни собствени нужди с нашите пари. Това наричам аз „ПРОМЯНА“, а Вие?