М. Абаджиева: След толкова занимания по литература, не мога да отговоря на въпрос за 7 клас

За мен обаче жертвата на бунтовника е еквивалентна, защото свободата е предвестникът на всичко онова, което наричаме живот – къща, деца, внуци и т.н. Пренесен днес, изборът ни не е мръднал. А вечният въпрос „да бъдеш или да не бъдеш” звучи като „да бъдеш или да не бъдеш ваксиниран”. Ваксината ще ни направи свободни, ще можем да се прегръщаме, да се любим и да правим деца. Останалото е за нехранимайковци, които поставят нещо друго като ценност над спасението на собствените си глави. Смисълът днес е не да умираш от любов, не да умираш от музика, не да умираш от идеите си, а да НЕ умираш от ковид. Животът ни се сведе до една отрицателна частица.

Спомнете си какво изричахме тази година – НЕ на разходките в парка, НЕ на ходенето на театър, НЕ на ходенето на училище. Къщите ни се превърнаха в ресторанти, защото поръчваме храна за вкъщи. Превърнаха се в театри, защото гледаме постановки онлайн. Превърнаха се в училища, защото учим с децата си дистанционно. Въпросът за мен е – какво ще правим оттук нататък с живота, който ще спасяваме, като се ваксинираме. Като останем живи - какво?

И докато по телевизора дават как на здравния министър му слагат ваксина, едно дете някъде се мъчи да напише първото си съчинение. Докато на шефа на Пирогов му слагат ваксина, друго дете се мъчи да изсвири първите си ноти. Как смеят тези деца да се занимават с глупости, когато светът е направил най-голямото си откритие? За какво са им на децата съчиненията и нотите, когато е нужно само и единствено да оцелеят. И все пак имам надежда. Защото след четирите сезона идва петият. И след пролетта, лятото, есента и зимата е небето.

Магдалена Абаджиева