На среща по инициатива на браншовите асоциации в аграрния сектор „ЛЕВИЦАТА!“ изложи основните параметри на политиките си за развитие на бранша

Сред основните спънки в бранша е представителността на отделните организации в сектора, особено при животновъдите и земеделците, посочи Владислав Михайлов, председател на УС на Националната асоциация на млекопреработвателите.

Пред „ЛЕВИЦАТА!“ той постави три акцента – недобрите практики от страна на големите търговци на дребно и по-специално – големите хранителни вериги, ДДС-то върху млечните продукти и апела за намаляване на неговата ставка – продуктът с най-висок инфлационен ръст сред хранителните стоки.

Третият акцент е различието в субсидирането на българския аграрен сектор, спрямо средните европейски нива.

Шест вериги, собственост на пет корпорации, контролират 68% от пазара на храни, посочи Михайлов и обясни, че това е валидно особено за големите градове. В София, Пловдив, Бургас и Варна процентът на корпоративен контрол е 78. По време на големите празници 90% от целевия харч отива в големите вериги. Монополът на хранителните вериги водят до липсата на справедлив, равен достъп до пазар, каза още Владислав Михайлов.

Владимир Маринов, водач на „ЛЕВИЦАТА!“ в Пловдив област, подчерта, че формацията е единствената с ясни политики в аграрния сектор. Той прогнозира скорошна продоволствена криза, в частност заради вноса на украинско зърно.

„Месеци, преди да станат проблемите с вноса на украинското зърно, ние алармирахме за това многократно. Казвахме, че това нещо ще се случи, че няма как така безконтролно да преминава, че България е първа или втора приемаща страна, оставям на страна чисто контрабандният внос. Тогава сякаш малко се неглижираха нещата.

Стигнахме и до разговори с нашите евродепутати. На практика българското правителство няма механизъм, който да спре този внос. Регламентът, обявен от ЕК е ясен - безпрепятствено трябва да преминава през страната или да остава при нас. Без да е ясно какво количество. Друг е въпросът, че се оказа, че трябва да изхранваме държавите със сериозни продоволствени проблеми с това зърно и основната идея беше тази.

Количествата останаха тук. За нас в „ЛЕВИЦАТА!“, земеделието, въобще селското стопанство, е приоритетна част за цялостната ни програма за развитие. Чисто исторически България заслужава своето място и тя го е имала. Отделно от това за нас селското стопанство трябва да бъде поставено във фокуса на демографската обстановка в страната. Едно от нещата, които със сигурност могат да бъдат нейно решение е възраждането на българското село. На второ място пълната абдикация на държавата от помощ за животновъдите и земеделците по отношение на реализацията на продукцията .

Не е въпросът само декоративно да заявяваме колко е хубаво да ядем българско.

Първо трябва да направим така, че това българското да достигне до пазара и до крайният потребител. И то на конкурентни условия с това, което пристига като внос от европейските страни, а още повече от трети страни. Всички отричат и не желаят да говорят на темата, като заклеймяват думата протекционизъм. За нас това не е лишено от смисъл. Държавата трябва да помисли в тази посока много добре. Какви са условията за да произвеждаме? На първо място да знаем как да имаме необходимите условия за конкретното производство и разбира се, наравно с всичко това да имаме пазар.

Ако нямаме, нещата стават несправедливи спрямо нашите производители.

Румен Петков отбеляза абдикацията на българската държава по въпроса за изравняването на европейските субсидии за българските фермери с тези на европейските – така, както направиха редица държави членки.

„Правителството на Борисов проспа възможността за изравняване на субсидиите и сега това трябва да се промени. Най-големите удари търпи селското стопанство – субсидиите, дъмпинга върху цените с безконтролния внос, с превозвачите“.

Петков прогнозира два удара с отложен старт върху сектора – липсата днес на подготвени кадри и унизителното финансиране на научните звена.