„Буквар с различни поучения" или „Рибния буквар" е първият новобългарски учебник. Той е дело на Антон Йоанович и Петър Берон. Учебникът е издаден в Брашов през 1824 г. Проектът е вдъхновен и финансиран от Йоанович. Букварът има фундаментално значение за Българското възраждане - претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а Петър Берон се радва на високо уважение. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът в онези времена „е бил последната книга за учение; които го изучвали от кора до кора, минували вече за учени."