На 80 г. Донка Шишманова в "Царицата на чардаша"

През празничната вечер – 9 май, оперетната прима Донка Шишманова ще изпълни ролята на Цилика в „Царицата на чардаша”. Гранд дамата разказа пред „Фрог нюз”, че дълги години е изпълнявала ролята на вариететната певица Силва, но през цялото време си мечтаела именно за ролята на майката Цилика. А на предложението, което получила от Музикалния театър, не могла да устои заради вниманието и искреността, с което й било отправено, независимо че първоначално отказала.

В началото се опъвах, не обичам шумните изяви. Каквото било, било. Навремето публиката ме е харесвала и ме е уважавала с присъствието си в салона. Но поканата беше толкова мила, колегиална и приятелска, че аз се съгласих.

В празничната вечер партньори на сцената ще й бъдат Валентина Корчакова, Марио Николов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Христо Сарафов, Румен Григоров, Драгомир Стойков, Емил Митрополитски и Александър Василев. На диригентския пулт ще бъде Юли Дамянов.

Когато завършва Музикалната академия Шишманова била разпределена във Варненската опера, където работи 4 сезона. Щом пристига в морската ни столица, трупата репетирала вече „Цигански барон”. Веднага я включват в ролята на Сафи. Аз не бях изключение от всичките ми съкурсници – всички желаехме да пеем в операта щом завършим. Намирахме оперетата за по-лекия жанр, спомня си примата. Бързо Шишманова обаче разбира, че е в грешка. В класическите оперети трябваше да се пее яко, освен това да се танцува и играе.

В мига, в който ме поканиха в Музикалния театър, започнах да изпълнявам хубави класически партии и получих много сериозни певчески задачи. Така и не се замислих да се връщам към операта.

Днес, когато се връща към първите си стъпки, си дава сметка, че е била много смела. Трудно й е да повярва, с каква увереност е изпълнявала на толкова ранна възраст ролята на Виолета от „Травиата”. Трябва да имаш някаква зрелост и опит за подобен образ.

Една от най-скъпите й роли е в „Прилепът”. Розалинда като започне да пее и до края не си затваря устата, освен това сюжетът беше интересен. Обичах много Лехар и „Страната на усмивките“. Но кой ле не обичах... И Калман, и Офенбах.

Ролята на Цилика вече е изпълнявала в четири различни постановки с различни режисьори и диригенти. Във всяка постановка Шишманова е търсила нещо ново в образа на тази жена. Все едно започвам от начало, всеки път съм добавяла или променяла нещо. Дори и сега на 9 май ще има няколко по-различни бои от това, което съм правила досега.

Вече близо 7 г. не съм на сцена, призна известното сопрано. Получих текста на новата постановка, има някои промени от тази Цилика, която съм играла, отбелязах ги и в две репетиции влезнах в новия спектакъл. През годините Шишманова не си е поддържала сериозно гласа, но има ученици. Гърлото ми постоянно живее, докато работя с тях. Откакто поех ангажимента в рамките на един месец се разпявам всеки ден, за да бъда във форма. Навремето поддържах гласа си ежедневно като ходя в театъра, независимо дали имам представление или не. Винаги бях в готовност да спася някой колега, ако има нужда в последния момент.

Моят професор казваше: „Ако слушаш певец, който пее вярно, пее добре, ти си готов да направиш същото.” Важи и обратното – ако слушаш певец, който пее грешно, на гърло, задънено, може да те заболи дори гърлото. Слушайки, започват да се стягат и твоите гласови връзки, вярва Донка Шишманова. Това е в сила и в живота, особено с разнообразната и противоречива информация, която ни обстрелва отвсякъде. Ако буквално попиваш всичко е ужасно вредно.

Когато казваш думата любов, трябва да я оцветиш по един начин, ако казваш убиец, смърт, тогава е различно. Това е музикална драматургия. Гласът за музиканта е като палитрата за художника. Това е и голямото майсторство на певците. Затова понякога, като слушате изпълнение на чужд език, който не разбирате, въпреки това се чувствате докоснати. Той така облича в звук словото, вае фразите, че не можете да останете безразлични.

Дали се търси по-съвременно звучене на класическата оперета, Донка Шишманова отговаря, че понякога режисьорите се опитват да бъдат по-близо до вкуса на зрителите. С разочарование тя споделя, че твърде често публиката реагира и се смее на пошлото. Същото вижда и на малкия екран. Има предавания според нея, които въобще не трябва да съществуват, но именно те се радват на голям интерес. Така че вкусът на публиката доста се е принизил и от време на време режисьорите се опитват да слязат на нивото й. Аз намирам това за неправилно, казва Шишманова. Това е евтин компромис. Аз смятам, че театърът трябва да измъкне публиката, а не публиката да дърпа надолу.

Когато си зле материално, когато имаш трудни житейски проблеми за разрешаване, не се сещаш или нямаш възможност да отидеш дори на театър. За това обаче трябва да помислят по-скоро хората, които отговарят за културата. Да направят така, че изкуството да бъде обгрижвано повече. Всички се борят. Публиката се върна в театрите, отчита народната артистка, което е хубаво. Но публиката не е грижа само на театрите. Това трябва да е национална политика. Много неща са важни, но духът на една нация според мен е най-важният. Така както боледува тялото, ако боледува и духът, тогава е много страшно.

Сега примата на оперетното изкуство намира времената за тежки. И комунистическите времена също не са били хич лесни. Аз по щастлива случайност успях да завърша Музикалната академия. От провинцията съм и не ми разрешаваха да следвам. За да те приемат за висше образование трябва да имаш благословията от общината, където живееш. Аз съм от Дупница и те не ми разрешиха. Изключиха ме последната година от гимназията, за да имам черни точки. А причина за тях нямаше. И тези точки ме следваха навсякъде. Добре че посъветваха майка ми да напише писмо до комитета в София, тогава шеф му беше Вълко Червенков.

Един ден дойде човек в Дупница, анкетьор. Отговаряхме на низ от измислени обвинения. След като отрекохме всички, той каза: „Да, знам. Проверили сме вече. Имахме нужда от вашето потвърждение.” Бях изпратена в София, за да получа формулярът си за следване. Като завърших Музикалната академия в Дупница продължаваха да злобеят. След като вече бях назначена във Варненската опера, малко преди да се кача на влака получавам телеграма: „Назначението невъзможно”. Оказа се, че от Дупница към Варна пътува папка с информация, че съм враг на народа и всевъзможни други глупости. Но комитетът в София отново ме подкрепи и аз заминах.

Много ми се пречеше. Много нерви и сълзи съм проляла. Обаче изплувах, успях. Имаше хора, които бяха пострадали много повече от мен. Преодолях всичките спънки с моженето. Партийният секретар ми пречеше, но режисьорът ме искаше да играя в неговата постановка, диригентът също. Но да не се хваля много. Може би имах търпението, защото ми вървеше. Влизах от постановка в постановка, защото играех. Ако бях държана на резервната скамейка години наред, сигурно нямаше да се хваля, че съм толкова търпелива.

Frognews

Донка Шишманова през годините:




















Снимки: Архив, Национален музикален театър