Американизация на филмите завладява Европа

За да се противопостави на американската конкуренция, европейското кино трябва да се опита да запази различните си  европейски лица. За да може всеки европеец сам да направи своя избор какви филми да гледа.

Пиер-Анри Дьоло, основател и дългогодишен селекционер на “Петнайсетдневката на режисьорите” на фестивала в Кан, бе председател на международното жури в конкурса за дебютни и втори филми на 14-ия София Филм Фест. Той е създател и на големия международен фестивал за телевизионни филми FIPA в Биариц, Франция. Но преди 2 години го напуска, огорчен от слабия интерес на телевизиите в Европа към чуждестранното не американско кино.

Затова Пиер-Анри Дьоло цени особено форуми като София Филм Фест, където може да се види широк спектър от източноевропейски филми, творби от Балканите, от района на Кавказ, каквито рядко се показват на други фестивали. Според него това е една от най-силните страни на кинофорума.

Френският кинокритик харeсва фестивални формули с разнообразна конкурсна и извънконкурсна програма – ретроспективи на утвърдени майстори, както и актуален поглед към последните наградени заглавия по големите фестивали, първи филми на млади творци, заглавия от всички краища на света, документално, игрално и анимационно кино.

Вижте какво каза Пиер-Анри Дьоло за съвременната картина на европейското кино, пътищата за развитие и разпространение в специално интервю за frognews.bg

- Какви са тенденциите в развитието на съвременното европейско кино?

- Има тотална американизация на филмите. Правят се много филми, но голяма част от тях са повърхностни, направени с високо техническо майсторство. По принцип публиката навсякъде в Европа вече е завладяна от големите американски касови блокбастъри. И днес в Европа също започнаха да се правят такъв тип филми, но все пак съществува и авторско кино, което е финансирано от държавата. Не можем да се оставим под властта на законите на капитализма, без да има някакво законодателство. В Европа трябва да се развие политика, която да подпомага малките филми на малките страни, за да може всяка една държава да представи своята култура и специфичността на своя език. Голяма част от тези филми просто не се разпространяват, но важното е, че съществуват. Бих искал да напомня, че филмът на румънеца Кристиан Мунджиу спечели „Златна Палма” в Кан. Всичко е възможно. И Европа е бъдещето на възможностите.

- Кои са каналите на разпространение на независимо кино в европейската кино-мрежа?

- Най-важна е мрежата от кина „Европа Синемас”, в които са включени 60% от общия брой киносалони в Европа. Всяка страна трябва да започне със завладяване на собствената си територия и трябва да се започне първо с това румънското кино да върне гордостта на румънците, българското кино да върне гордостта на българите. Европа – това е общност на различни националности и те са нейното богатство. Не трябва да се стремим към Европа, в която всеки прилича на другите; трябва да работим за Европа, която е общност от идентичности. Необходимо е, дори и в най-малките държави, зрителите да приличат на френски буржоа, който вечеря в хубав ресторант и му задават въпрос „Какво бихте предпочели – италианска, испанска, френска или английска кухня?” Всеки европеец трябва да има възможност да направи сам този избор. По същия начин и зрителите – дали ще бъде той румънец, българин или испанец, трябва да има право на този избор, не би трябвало да се „храни” само с „Макдоналдс” и „Кока-Кола”.

- Какви са вашите лични критерии, когато гледате един филм за селекция?

- Не съществува някакъв обективен критерии. Просто един филм или ви харесва и ви завладява, или не. И ако той ви завладее, просто имате желание да го покажете пред други хора. А специално за Кан има едно изискване – да не е участвал в други фестивали, но това не е истински критерий. Един хубав филм – това е хубава, силна личност, така че първо трябва да се започне с намирането на силните личности в киното. А талантът съществува навсякъде, той не е присъщ на една или друга нация. Европа трябва да даде шанс на талантите да станат видими.

- Киното днес трябва ли да бъде само забавление или е важно да има и социална роля?

- Киното има две роли, които не се изключват взаимно - от една страна може да бъде развлечение, защото това е начин за колективно забавление, но в същото време би трябвало да играе и социална роля. И е нужно поне да ни накара да се замислим за света, в който живеем. Двете неща се допълват.

- Какво се е променило днес в киното в световен мащаб от времето, когато вие сте създали „Петнайсетдневката на режисьорите" в Кан?

- Киното винаги се е опитвало да се справи с конкуренцията. В началото киното започва черно и бяло, след това става цветно, появява се телевизията, с годините се отнемат все повече от неговите територии. Днес може да гледаме филми на домашните си компютри или на телефоните си, дори в самолета. Киното вече се развива със светлинна скорост и в различните измерения – 3D и „Аватар”. Киното ще продължава да се развива, но то търси и автори. Важна е мисълта, която стои зад образите. И каквото и да е бъдещето на техническия прогрес в киното, аз вярвам в бъдещето на развитието на новата мисъл.