Българската кирилица отново впечатли Европа

Изложбата разкрива художественото и тематичното разнообразие на средновековната българска книжнина (IX-XIV в.), като представя най-значимите писмени паметници – глаголически и кирилски.  Специално са подчертани решаващата историческата роля на българските владетели Борис Михаил Покръстител, Симеон Велики и Петър I Български и мащабната дейност в книжовните средища на средновековна България – Плиска, Преслав и Охрид. Кирилицата и старобългарският книжовен език, наричан някога латинският на Източна Европа,  навлизат в официална употреба от българската държава и църква още през IX в. С книжовното наследство на Златният век на българската култура новата азбука се разпространява сред славянските народи и дава начало на богати литературни традиции. Днес на кирилица пишат повече от 300 милиона души по света.
 

Азбуката, създадена от Светите братя е сред най-скъпоценните и устойчиви във времето културни приноси на България за наследството на Европа, а някои от най-добрите произведения на европейската литература са написани с нашата азбука – кирилицата, отбеляза еврокомисар Георгиева.
 

Д-р Милен Врабевски подчерта, че с присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., кирилицата бе приета като третата официална азбука в европейското семейство, наред с латинската и гръцката азбуки. 

За втори път в историята на Европа България дава официален статут на българската азбука – кирилицата и импулс на интеграцията и създаването на споделени културни традиции, които възпитават духа на европейското бъдеще.