Български филм отива на фестивал в Австралия

„Източни пиеси” вече започна фестивалното си шествие - световната премиера на филма бе на тазгодишния Международен кинофестивал в Кан, в рамките “Петнайсетдневката на режисьорите” – една програма, в която не е участвал български филм от далечната 1990 г. И публиката, и критиката в Кан приеха особено добре новия български филм и не пропуснаха да отбележат като предимство искреността, с която е създадена историята.

“Източни пиеси” е филм, който приковава вниманието. Филмът трогва с връзката между двамата братя, но в същото време е изследване на чувствата на отчаяно отчуждение на един творец в София, сравнително спокоен град, в който хитрите политици плащат на бандитите да раздухват техните интереси”, пишат за филма ни в „Холивуд Рипортър”.




„Идеята за филма ми хрумна една сутрин в Сараево", разказва Камен Калев за Frognews.bg . “Събидух се и нахвърлях много бързо основната линия в едно малко тефтерче. И заглвието се появи тогава, защото си го представях като 4 отделни блока, по един за всеки от главните персонажи: Ники, Ицо, Георги и туркинята – Изил. Тогава бяха малко по-разделени и идеята беше да представя всеки от тях и после да почна да ги смесвам. Представях си ги като някакви театрални пиеси и от там се появи заглавието “Източни пиеси”. А изток, защото това са си нашите истории, тук в източноевропейските страни”, продължава своя разказ Камен.

„Чувствам заглавието особено близко, стана много естествено и мисля, че е доста точно. Дори и да са се разкъсали в монатажа тези линии, за мен те пак са четири перспективи, четири погледа – четири огледала, които отразяват – всяко едно това, което е около него. За това беше важно погледа на Ицо, Георги и Изил – техният поглед към София да бъде различен и се постарахме в малките детайли да го направим да изглежда така”.

“Източни пиеси” e пълнометражен дебют на Камен Калев, заснет като независима продукция през 2008 г.

Историята, която Камен разказва в „Източни пиеси” е особено искрена и въздействаща. Запечатал пулса на софийските улици, сценарият разкрива едно момче, което е изгубило смисъла на живота си. Между приятелите, ежедневието и градът, който диша Ицо (Христо Христов) се опитва да намери своята истина, да открие отново любовта и да усети пулса на живота…Уви, по пътя към изгубената надежда има ужасно много препъни камъни.

Любопитен е факта, че главният герой не е професионален актьор, както и някои от останалите герои във филма. Но всички те са в особена хармония с професионалните актьори, избрани специално за филма.

Една от главните роли е поверена на младия Ованес Торосян (студент в НАТФИЗ, последна година) и на завършилата актьорство при проф. Стефан Данаилов, непосредствено преди началото на снимките – Николина Янчева. Екранна подкрепа им оказват опитните актьори Иван Налбантов и очарователната Красимира Демирева (“А сега накъде”, “А днес накъде”), която впечатлява зрителите в ключови епизоди. В актьорсткия състав има и чуждо присъствие в лицето на турските актьори – Саадет Изил Аксой, позната ни от филма “Яйце” и Хатидже Аслан от “Три маймуни”.



Изключително впечатление прави визуалната стилистика на филма, създадена от оператора Юлиян Атанасов в единомислие със самия Камен Калев.

„С оператора Юлиян Атанасов се познаваме отдвана, имаме си голямо доверие и това има голямо значение. Били сме в един операторски калс в НАТФИЗ. Много от разкадровката беше мислена в подготвителния процес, но и след това. Искахме нещата да са живи. По принцип аз обичам нещата да подскачат, не да сме на релси и край това е. Винаги търся някакъв контраст, нещо, което да разчупи предварителната идея, дори да го пробвам от другата страна. Пак остава същото нещо, но като че ли става по-богато и по-истинкско”, споделя Камен Калев.



Двамата приятели и съмишленици искали да бъдат много близко до актьорите, за да не ги притесняват и да бъдат мобилни, защото имали много локации за снимки. „Трябваше да сме много близо до тях, до реалния живот, да е леко и живо и да можем да уловим на всеки от тях някакъв поглед към реалността. Искахме камерата на де не се усеща – така да заснемем всичко и да го монтираме, че зрителят да не мисли какъв е тоя кадър, а филма да го води леко без да усеща. Изгледхаме доста странни филми заедно – филми, в които няма някакъв glamour (блясък), а напротив трябваше да е леко мръсничко, затова избрахме този формат, направихме проби, знаехме какво искаме предварително”, завършва своя разказ Камен.

След представянето си в Австралия, „Източни пиеси” поема към конкурсната програма на един от най-престижните балкански кинофоруми – Сараево Филм Фестивал, който се проведжа от 12 до 20 август 2009 година.