Български филм отприщи емоциите в Сараево

Наградата се изразява в подкрепа за разпространение, кинопоказ и промоция в мрежата от 3000 зали, управлявани от членовете на организацията. На практика «Източни пиеси» е един от трите игрални филма, които получиха награди в състезателната програма на фестивала.

Въпреки, че малко не му достигна да отмъкне Сърцето на Сараево в конкурса, «Източни пиеси” успя да стигне до сърцето на публиката и да спечели много приятелски сърца сред фестивалните гости и зрители.



„Чрез българския филм в конкурса „Източни пиеси” видях и усетих, че вие българите преживявате много сходни процеси, усещания и опит – всички бивши социалистически страни имаме сходна нова реалност днес”, сподели за frognews.bg сръбската актриса Миряна Каранович, президент на Международното жури на фестивала. „Харесвам много „Източни пиеси”, защото е много близък като усещане до мен като проблеми, като език – разбирам много голяма част от филма без да имам нужда от субтитри. За мен беше много интересно да наблюдавам и съпреживявам съдбата на главния герой, който е художник, творец – неговият живот и съдба предизвикват у мен една особена симпатия. Този национален диалог между българи и турци много прилича на диалога между босненици и мюсюлмани. И разбирам режисьора Камен Калев, защото и аз като него съм космополитна личност. Българският филм ми особено близък на душата”, заяви Каранович, която всички познават от култовия хит на Кустурица – „Баща в командировка”.



На въпроса - Какво се е променило в киното днес от времето, когато са правеха филми като „Баща в командировка”, Миряна Каранович отговори:

„За тези 20 години, които изминаха от времето, когато снимах “Баща в командировка” се случиха ужасно много неща...Имаше период, в които животът просто спря (по време на войната през 90-те) и нищо не се случваше, освен че ние се борихме – борихме се един срещу друг и се убивахме един друг. Тогава никой не мислеше за никакво изкусвто, камо ли за кино.
После, когато всичко това свърши се появи едно чисто ново поколение, роди се нова чувствителност, появиха се нови правила, появи се един нов начин на живот и не само в изкуството, но навсякъде. Това е една нова ера за целия този регион. И съвременните кинотворци просто следват реалността, следват историите от настоящето. И така стоят нещата навсякъде по света, не само в Сърбия или в Хърватска. Различното за всички нас, тук в страните от бивша Сърбия е, че трябва да се справим и с близкото минало – военните престъпления, омразата, унищожените човешки животи, разрушените къщи, бежанците, геноцида и всичко това – това е новата ера, това разликата между времето, когато с Кустурица заснехме “Баща в командировка” и днешните киноистории.”

Носител на «Сърцето на Сараево» стана «Обикновени хора», копродукция на Сърбия, Франция и Швейцария, а Специалната награда спечели гръцкият филм «Кучешки зъб». Двата филма си поделиха съответно наградите за най-добра женска и мъжка роля. Любопитното е, че тези два филма и българският «Източни пиеси» са единствените три филма от конкурсната програма, които преди Сараево участваха на фестивала в Кан.

За впечатлението си от 10-те филма в конкурсната програма, Миряна Каранович каза: „Много харесвам начина, по който са снимани конкурсните филми – личи си, че младите режисьори обичат да експериментират. Аз по принцип не обичам кинаджиите, които залагат на традиционното и на клишето, защото това води само да временен успех. Но ако си творец, който наистина иска да бъде забелязан, да остави следа във времето, то тогава трябва да създадеш нещо изключително, нещо различно, трябва да намериш свой собствен език, трябва да бъдеш достатъчно смел да снимаш филма, както ти искаш, да разкажеш историята по твой собствен начин, независимо от това какво мислят другите. В тазгодишния конкурс видях много кинотворци, които притежават смелостта да се създават авторски неща и съм много доволна от този факт.”



Второто отличие за българското кино беше от пазара за финансиране проекти в развитие Синелинк – Сараево : наградата RESTART е за новия проект «Цинкограф» на режисьора Явор Гърдев и сценариста Владислав Тодоров, създатели на «Дзифт».

Присъствието на съвременното българското кино на 15-ия кинфестивал в Сараево, бе особено впечатляващо и изключително силно. В различните фестивални секции бяха показани още и късометражният „Омлет” на Надежда Косева, документалният „Голешево” на Илиян Метев, оригиналната анимация „Три сестри и Андрей” на Андрей Паунов и Борис Десподов и филмът-омнибус „15” с продуцент Мартичка Божилова от Агитпроп.