БНР и БНТ разделени и без реклама?

Не е изключено също БНТ и БНР да бъдат лишени от възможността да излъчват реклама заради субсидията от бюджета, а всяко тяхно ново предаване да стартира само след оценка на обществената му функция. 

Тези и други въпроси, свързани с медийната среда в България, вече имат визия от страна на работната група, създадена през пролетта със заповед на министър-председателя, за да подготви един изцяло нов медиен закон.

Очаква се до края на ноември да бъде готов докладът на работната група за създаване на новия медиен закон, обяви Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Всеки ден"

Ръководителят на СЕМ доц. Георги Лозанов е представил пред депутатите от комисията визията на работната група за състоянието и проблемите на медийната среда у нас.

Основните противоречия са свързани с начина, по който трябва да протече реформата в обществените медии, призна пред медията доц. Георги Лозанов. “За щастие, излязохме от тази фаза на дебата, когато като че ли основният въпрос се състоеше в това дали ще бъдат обединени или не БНТ и БНР. Въпрос, който е далечно следствие и не е най-важното. Най-важното наистина е да има реформа, която да направи тези медии европейски”, отбеляза председателят на СЕМ.

Той изтъкна, че бъдещият медиен закон най-вероятно първо ще разпише мисията на БНР и БНТ – какво се очаква от тези медии по точки и финансирането на тези медии, така че финансирането от държавата да е в пряка връзка с реализацията на програмите. Когато се стигне до цялостно преструктуриране на медиите, чак след това ще се мисли дали администрацията ще е обща за двете медии или ще продължи да бъде отделна, обяснява медийният експерт.

Изпълнителният директор на АБРО и член на работната група Гриша Камбуров очерта пред “Всеки ден” вероятността да има два закона – един за БНР и БНТ, и друг за електронните медии с по-общи постановки. По думите му водещо е мнението, че държавните радио и телевизия трябва да бъдат извадени в отделен закон. Законът за обществените медии да бъде устройствен за БНТ и БНР, като в него много ясно да бъде разписано каква е тяхната обществена функция, мисия и за какво те трябва да получават финансирането, което получават от държавата.

Камбуров обясни, че в доста страни има отделни закони за обществените радио и телевизия, например Австрия. Този закон с нищо няма да ощети обществените медии, напротив. Представителите на обществените медии подкрепиха тази теза. Колкото и да имат те някакво съревнование с търговските оператори, те трябва да бъдат оставени да се развиват единствено по посока на обществената си дейност, категоричен е Камбуров.

Изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори наблегна и на личното си мнение, че в БНТ и БНТ не трябва да се излъчва реклама. Той се мотивира с факта, че такава е практиката в повечето страни, а сега те са нито риба, нито рак.

Според Камбуров, ако БНТ или БНР решат да правят нова програма, първо тя трябва да има финансова обосновка, какви хора ще работят и каква ще е обществената функция на тази програма. Ръководителят на АБРО се мотивира с позицията на Европейската комисия по отношение на финансирането, която се отнася до това, че при пускане на нови канали и услуги, трябва да се направи задължително обществено обсъждане за това дали обществото има нужда и желание да издържа този вид нови услуги и програми.

Новият медиен закон естествено ще засегне и други елементи на медийната среда у нас, освен БНТ и БНР. Сериозна тема, по която няма единомислие е свързана с концентрацията в медиите, трябва ли да има въобще специални разпоредби във връзка с концентрациите, как се променя пазарът, не е ли по-добре вече да говорим за един общ пазар на аудио-визуални медийни услуги и колко медии може да има на него. 

Ръководителят на СЕМ допусна, че в новия медиен закон въобще ще са отпаднали понятията радио и телевизия. Ще се говори за аудио-визуални услуги. А и това не е само езикова промяна. Това е промяна в цялостното мислене на процеса, оттам и на регулацията Тъй като средата става все по-хомогенна. Праговете между отделните медии загубват отчетливост, отбеляза Георги Лозанов.

В работната група се обсъжда вече в по-голяма конкретика визията на новия медиен закон – за повече либерализация, за реформа в обществените медии, за някои натрупани проблеми, включително и процесът по цифровизация, който според Даниела Петрова  трябва да бъде доведен до край до края на 2014 година.