Един кантабриец с изложба в София

"...Когато започвам да рисувам най-много ме интересува замаха на четката. Линията може да се сравни с дишането, ако дишам правилно, картината се появява без усилие”, споделя за творбите си испанският художник. “Материалите, с които работя са основно маслени и акрилни бои. Напоследък започнах да пробвам и други техники, предимно върху хартия. Това с което ме привлича този материал, е спонтанната отзивчивост и деликатност на хартията (бои, акварел, гваш, молив...) Темите са различни, но две сред тях сякаш започват все повече да присъстват: голото женско тяло и градският пейзаж”, ни въвежда в тайните на творчеството си  Едуардо Аниевас-Кортинес.

В градските пейзажи на художника обикновени присъства една или повече движещи се фигури. Фигуралната част, пешеходците, са просто цветно петно, без никакъв детайл, само замах на четката, който създава илюзия за движение. Задният план (the background) на тези картини са геометрични композиции, които - макар да възникват като конкретни улици или градове, се превръщат в анонимно обкръжение, в безименни селища.

   Едуардо Аниевас-Кортинес е роден през 1973 в Сантандер, град в северната испанска провинция Кантабрия. Завършва Университета за изящни изкуства в Саламанка през 1996. След дипломирането си живее една година в Пасау, Германия, пребивава известно време в Португалия, после се редуват Китай и Тибет. От 1999 се установява в Бруклин, където живее и работи. В продължение на пет последователни години (2000-2004) печели стипандии за успешно представяне на испанското изкуство.Сюжети на неговите картини са хората и улиците, човешкото тяло и градската среда, абстрактните композиции и пейзажите. Всички те са отражение на една отстранена самотност, постигната чрез взаимодействието между геометрични и органични елементи и наситени тонове нанасяни с бърза и категорична четка.Произведения на Едуардо Аниевас-Кортинес са били показвани в много европейски и американски галерии - в Мадрид, Сантандер, Пасау, Лисабон, Бостон, Ню Йорк ...Негови картини са включени в постоянните колекции на кметството на Бесана, спестовната каса Каха Кантабрия, Културния център Ла Видриера и УНИЦЕФ.

За своите картини Едуардо Аниевес-Кортинес разказва, че въпреки че повечето са рисувани в Ню Йорк, те биха могли да представляват който и да е град в света.” Може би най-натрапчивото внушение в тях е на една почти сетивна самота. Усещане, което ме завладява всеки път, когато обикалям улиците и погледът ми среща погледите на хората около мен. “, споделя още творецът.

“Голото тяло... какво ли не е казано на тази тема... всичко! Жената представлява много неща и е несъмнено извънредно важна в моя живот: моята сексуалност, но също така: равновесието, отмората, майчинството, началото, края, човечеството, страстта.... списъкът е неизчераем... Фигурата взаимодейства с обкръжението - геометрични форми, форми на мисълта, които се появяват около нея и така възниква неопределима сцена, сцена без име: само едно съзнание, което проектира собственото си тяло и нещата, които го заобикалят”, завършва разказа за картините си кантабрийският художник.