Реклама / Ads
0| 8068 |11.01.2011 АРТ ДЖУНГЛА

Художничка дари антична херма на НАИМ

.
Двуглавата херма от римска Сердика Източник: архив на НАИМ
Днес Националният археологически иниститут с музей към БАН прибави към богата си колекция от археологически пометници още един ценен експонат – двуглава херма. Дарението, което музеят получава за първи път от много години насам, бе направено от художничката Елена Атанасова.

Хермата е изработена от местен бял варовик и по стилови и типологични белези се датира в периода 170-180 г. сл. Хр. Вероятно е била поставена в близост или на форума – централният площад на римска Сердика.

Дарителката разказва, че културната ценност е наследила от своя баща, който открива паметника през далечната 1953 г. на Ломско шосе, на място, където е изхвърляна пръстта от строежа на големия архитектурен комплекс около Ларгото.

Както е известно хермите носят името си от старогръцката дума за нещо, което стои изправено, нагоре. Според общоприетото мнение първите херми вероятно са представлявали купчина необработени камъни, натрупвани от пътуващите на места, където се пресичат пътища. По този начин те са отдавали почит на бог Хермес, който се смята за покровител на границите, пътниците и кръстопътищата.

Името на самия Хермес, за пръв път се чете в надписи от Пилос и Кносос. В митологията обикновено е представян като син на Зевс и Майя, нимфа от Аркадия. По природа той е променлив и с непостоянна характеристика, станал по-късно част от пантеона на Олимпийските божества, останал завинаги в подчинение и разпореждане на Зевс. Вероятно поради тази причина в Илиада и Одисея му е отредена ролята му на вестител, което по естествен начин го прави и покровител и водач на пътуващите.

Идеята да се почита колона или стълб (каквито вероятно са били и първите обработени херми) се проследява назад до минойската цивилизация (XV в. пр. Хр.). От VI в. пр. Хр. насетне като основен материал за изработването им се налага камъкът. Обикновено хермата е поставена върху земята, каменен постамент или специален трон, както е в Енос, град в античната провинция Тракия. Вторият използван материал е бронзът. Известни са и малки реплики на херми, изработени от теракота и бронз. Възможни са и комбинации между тях.

Първоначално хермите са посветени само и единствено на Хермес и естествено той се изобразява на тях. През класическата епоха обаче започват да ( V в. пр. Хр.) се изработват и първите херми с женски лица или лица на други богове- като например Афродита като символ на плодородието, Зевс, Посейдон, Пан.

През римската епоха хермите губят голяма част от култовия си характер и се превръщат в архитектурни елементи, което обяснява и навлизането на изображения на смъртни за херми. Една от най-известните подобни херми представя философите Сократ и Сенека.

Големината на хермите е варирала, но всяка от тях има три композиционни и конструктивни елемента – правоъгълно или квадратно тяло, антропоморфна/и глава/и и странични блокове в горната част на тялото, които се наричат „ръце”.

Комбинацията между геометричен стълб и антропоморфна глава позволява много вариации и затова съществуват два вида херми – херми с геометрично тяло и херми, чието тяло е покрито с дреха. Вторите са значително по-малобройни и са известни от елинистическата епоха (след средата на IV в. пр. Хр. ) насетне.

Отначало „ръцете” на хермата са били свързани с култовите практики, свързани с почитането на бог Хермес. На тях са окачвани венци, поставяне са плодове като дар на бога. Много скоро тези приношения се превръщат от „дар за бога” в „дар от бога”. Освен това на ръцете се окачвали и малки култови таблички с изображения на херма, поднасяли са житни класове, вероятно и птици и зайци.

Един от елементите на хермата е фалосът, известен като signum Mercurii (знакът на Меркурий), за който се предполага, че е бил използван като знак, поставян на гробовете. Бог Хермес е известен и с това, че дава любовни съвети, поради което нормална практика е било и докосването на фалоса му за късмет.

Хермите могат да бъдат е една, две или четири глави. Най-ранните, известни херми, имат по една глава с изображение на Хермес. Удвояването на броя на главите се е възприемало като увеличаване на мощта и въздействието на изображението. Разпространението на хермиите в целия античен свят дължим на Атина и областта Атика. През VI в.пр. Хр. Хипарх, синът на Пизистрат, човекът, по време на чието управление се записват Илиадата и Одисеята, поставя херми по пътищата от центъра на столицата (градският площад) към отделните деми (села) с обозначение на разстоянието, с което поставя началото на масовото разпространение на този тип култови и архитектурни паметници. Херми са поставяни и по границите на градовете- държавите.

През римската епоха хермите вече имат чисто утилитарен смисъл и неизменно присъстват и в качеството си на архитектурна украса по градските площади, подобно на дарената от госпожа Атанасова херма.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 2| 5750 |01.04.2010 Реформата в културата удари 7 театъра в страната . 6| 6914 |30.12.2009 Художничка лекува бездуховието с библейска живопис . 0| 6734 |30.11.2009 "Коледария" ще радва софиянци . 6| 13680 |19.03.2009 Кризата удари колекционерите, продават си картините

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads