Индианският елит се събрахме на фестивал в Банско

Град Банско. 05.07.2011 г.11:57. Намирам се по средата на летния театрален фестивал в Банско, който трета година тече с пълна сила и за радост на всички жители на долината на река Места. Както винаги, закъснявам с интервюто. Представленията, които са селектирани и се играят в едно прекрасно читалище, са седем, колкото са и дните на фестивала. Организаторите на фестивала ме помолиха да не пиша и да не взимам интервюта, защото, видите ли, били сме приятели и щяло да излезе като „по поръчка“. Да, по поръчка е , само че аз си я дадох тази поръчка! Защото видях истински зарадваните от събитието зрители, настъпилото безбилетие и истинската радост от представленията, които гостуват тук. Не искам да говоря за атмосферата на фестивала, в хотела, в който отсядат артистите, защото тя е ясна. Когато артистите се чувстват свободни и играят с кеф, и купонът е кеф. За тези усещания и как се стига до тях разговаряме с Роза Радичкова, селекционер на фестивала.

интервю на Иван Ласкин

- Роза, с какво е по-различен този фестивал?

- Той е единственият фестивал, на който актьорите имат възможността да присъстват през цялото време и да гледат своите колеги. И даже на втората вечер, когато пристигнаха Сашо Морфов и Рени Врангова, казаха, че никога не им се е случвало нещо подобно в България. „Ние пристигаме, играем и си заминаваме.“

- Да, така е, ходим непрестанно на фестивали, за които биеш цял ден път, вечерта играеш, без да си починал, а на другия ден си тръгваш умрял от глад, защото са ти дали 20 лева командировка и с тях ти си обядвал, вечерял, закусвал и пак обядвал за 24 часа!?!?

- Такъв е принципът, на който те се случват. Тук благодарение на Богомил Бонев и Тодор Евтимов (собствениците на хотел Роял Тауърс) актьорите имат възможността да останат през цялото време. Има и още нещо и ти го знаеш, всички вие имате представления почти всяка вечер по време на сезона и е много трудно да се види какво правят колегите. Тук има възможност колегите да разберат какво се случва в театъра. Разбира се, програмата на едно такова събитие трябва да е съобразена с публиката, за което се прави. Програмата трябва да е в контекст. Ние не можем да доведем едни спектакли, които не биха били разбрани от тази аудитория, и затова много бавно, стъпка по стъпка обучаваме самите зрители. „Приятно страшно“ и „Вълшебна нощ“ на Галин Стоев и Сашо Морфов бяха абсолютно рискови заглавия. И се харесаха много.

- Организацията? На „Аполония“ спим в бараки. А БНТ и БНР, кой знае защо, ги отразяват от комунистическо време с парите на данъкоплатците.Тук как е?

- Аз не мога да повярвам, че там не са пускани колеги да гледат спектакли на колеги, защото не са си купили билети. Това не може да е „фестивално“. А за отразяването ние сме фестивал на четири години и сме бебе още. Когато започнахме да го правим, не знаехме дали въобще ще се случи.

- Ми и Богомил Бонев е ченге. Да си го организира, като Димови…

- Нее, ние дори не направихме сериозни опити да търсим сътрудничество с големи медии, защото не знаехме как ще тръгне. Признавам си, че е наша грешка, че не сме потърсили още такова партньорство. А за Аполония не бих коментирала, защото от доста години не съм ходила. Това, което се разбра за квартирите, е потресаващо, а относно непуснатите колеги - нямам думи. Ето например Павел Васев тази година отказа да отиде на Варненско лято поради единствената причина, че условията, които предлага този фестивал, не са достатъчни за класата представления, които Народният театър предлага.

- Точно така..

- Така че всеки един фестивал сам ще си реши как ще се развива. Това, което мен ме шашка, е колко трудно се намират спонсори за нашия фестивал, който се прави с най-минималистичния бюджет в България. Бюджетът ни е по- маломерен дори от бюджета на един самодеен фестивал.

- Банско е много богата община…?

- Да, но бюджетът е десетки пъти по-малък и се отпуска единствено благодарение на кмета Александър Краваров. Това е човекът, който с всички сили подкрепя този фестивал. Ти много добре знаеш, че когато публиката иска нещо, никой не може да я спре. Аз тази година по резултатите от продадените билети виждам, че публиката тук просто иска да има фестивал и продадени билети. Ако го няма желанието на публиката от това място, каквито и пари да съберем, каквато и медийна подкрепа да имаме, фестивал няма да се случи. Тази година искахме да поканим и две-три детски представления, защото има божествени такива, и да ги сместим в една малка заличка в читалището, но пак ни трябват пари. Надявам се догодина да успеем.

- Реформата?

- Ние също нямаме ДМС. Нямам идея какво ще се случи с тази реформа. Знам, че всички театри играят като щурави, за да гонят бройка билети. Не знам това как ще повлияе на качеството на спектаклите, даже от последните няколко месеца виждам, че има едно диво втурване към нискобюджетни представления…

- Халтури искаш да кажеш

- ……които с няколко лица от телевизията и сериалите, временно известни, защото знаеш, че телевизията те прави временно известен и после за много кратко време те забравят…

- Не те забравят напълно, но оставаш завинаги неинтересен, изчерпан с тъпите си хватки и преждевременно остарял…

- Ха, ха, да - телевизията само взима от теб, а театърът те захранва. Представленията с телевизионни звезди, които гледам, не са най-качественото събитие. Да - и на фестивала има такива представления от подобен характер, не отричам, но и да се отиде в крайно елитарен характер не смятам, че е нужно.

- Абе ние сме елитът... индианският. Аз съм Олд Шутърхенд...

- Довечера играят от твоя театър Янорова и Ранков. Това са актьори, които са изминали доста път, преди да стигнат до екрана. Даже Краси Ранков беше един забравен артист. Той тръгна, ама много силно с много качествени неща и после беше забравен. Докато телевизията пак не го върна. Защо тези хора от Банско да не видят тези артисти в някакви съвършено различни неща от това, с което ги познават. Да видят Владо Пенев, един прекрасен театрален артист на сцена, а не в сериал.
- Владо Пенев в сериал играе като тупан. Шегувам се. Благодаря ти, Роза, и успех.