Юбилейна антология на Ана Бландиана-една от големите поетеси на нашето време

Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специален повод да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единство. Тази нова среща с Бландиана дължим на вдъхновения преводач и популяризатор на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български големи имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Матей Вишниек и др. В един том от около 500 страници / отлично издание на „Гея Либрис”, озаглавен „Населена от думите”, днес той ни поднася представителна антология на Ана Бландиана, чието съдържание прелива от есеистика през поезия, размисли и афористични фрагменти до интервюта и анкети. В резултат пред нас се откроява цялостен портрет на писателката. Разбира се, извън тези рамки остава нейната белетристика.

Знаем, че Бландиана е съдбовно свързана със съпротивата на румънския народ срещу диктатурата на Чаушеску и с подготовката за голямата промяна през декември 1989 г., а и с по-нататъшните напрегнати усилия за осъществяване на тази промяна. Помним тази важна част от биографията й и очакваме, че в нейните текстове – стихотворни и прозаични – ще преобладават обществените и политическите теми. И те наистина избликват отново и отново, но почти никога не се явяват в оголен, декларативен вид. Усеща се ангажираността на авторката с животрептящите проблеми на днешния и утрешния ден на нейната страна, а и на света, в който живее, но тези проблеми винаги я водят към мисли и тревоги за човека, много по-обхватни от злободневното ни битие.

Йордан Радичков казваше, че ние, българите, сме нация от монологисти. Оказва се, че не само българите са такива. В есето „Да водиш диалог” Бландиана заявява: ”Ние всички постоянно монологизираме”. И завършва с извода: ”В крайна сметка демокрацията не е нищо друго освен диалог – действие при което мнозинството слуша внимателно, любезно и с уважение (а уважението ражда и самоуважение!) критичното мнение на мнозинството.” Колко решаващо е това наблюдение за нас, новопрохождащите демокрации от източния край на Европа! В книгата попадаме отново и отново на прозрения от този вид, които осветяват пътя на днешното ни развитие.

Основните акценти на събраното в „Населена от думите” обаче са много по-философски и извисени над актуалното: човек и природа, нравственост, изкуство и литература. И въпреки че във всяка от тези теми се чувства нервът на наш съвременник, в тях се отварят и неизмеримите обеми на вечността. Временното отеква в безкрайното и добива непреходна стойност. Оказва се, че отговорността ни не е само пред днешния ден, а пред целостта на битието.

Респектира и богатата жанрова палитра на включените в тома творби: лирически миниатюри, притчи, разкази, импресии... Прозата на Бландиана е не по-малко поетична от стиховете й, а често е и по-неотстъпна в търсенията си. Със сигурност можем да отнесем към самата авторка онова, което казва за другите: „Според мен няма нищо по-трогателно и по-беззащитно от прозата на големия поет. Едно упорито усилие да назове неназовимото. Това е като ореол, който се опитва да приеме формата на шапка.”

Нека накрая да отбележим и онова, което обикновено се пропуска в рецензиите на преводни издания – ролята на преводача в тяхното създаване. Възхитително овладян, гъвкав, изразителен и благозвучен е българският език, на който Огнян Стамболиев ни поднася тази разноцветна подборка от творчеството на румънската поетеса. И нещо характерно за истинския преводач – в юбилейната за самия него година той предпочита, вместо сам да застане на авансцената, да изведе под прожекторите една от своите любими автори и да я представи така, както тя наистина заслужава и както той със сигурност умее да го прави. Поздрави и за двамата!

Още преди три десетилетия –в апогея на “Златната епоха Чаушеску”-  АНА БЛАНДИАНА /род.1942/ заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата ,че  “единственият и дълг –висш екзистенциален – е  да говори само истината “. И остана вярна на този дълг, дори когато това бе изключително трудно.  Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ да живее в село Комана, край Гюргево, Южна Румъния. Но заедно с поета Мирча Динеску/род.1950/ и учителката от Клуж  Дойна Корня ,тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ ,спуснала се над многострадалната ни северна съседка.

“ Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко ,или трябва да станеш защитник , прокурор , съдия , да минеш през тези трудни състояния, като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето Истината ,която си изкрещял, получи своето най-гръмко и най-дълго ехо.

         И това е моментът на встъпването ти в Борбата....” 

                                                                                                             Огнян СТАМБОЛИЕВ

Ана Бландиана

Стада

Присънват ми се стада,

които никога не съм виждала.

Присънват ми се,

че слизат от планината

и минават край мен,

без да ме забележат.

И аз се събуждам

за живота,

за който моите прадеди

са благословили

раждането ми.

А овцете вървят ли, вървят,

и не ме познават.

И какво ли да сторя,

що да им кажа?

Оставам сама в планината.

Изчезва звънът на хлопатарите.

Не разбирам защо не мога

да понеса най-естественото поражение –

да се спусна

с овцете в равнината.

Преведе от румънски:

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ