Ивайло Захариев: Не само на екран, но и в живота съм имал каскади

Разкажи ни повече за проектите, върху които работиш в момента?

В момента много съм се ангажирал с театралните постановки, в които участвам. С представлението „Поручик Бенц“ освен из България, ще пътуваме и до Швейцария за представления на 22 и 23 март. Паралелно с това репетирам новото ми представление „Кризисен център“, което разглежда въпроса с правата на мъжете в свят обърнат повече към правата на жените, различните, животните. Но някъде там забравя правата на мъжете. Все пак пиесата е комична, защото към такива въпроси е по-добре да се обръщаме с усмивка и тогава по-добре бихме ги оценили.

Липсват ли ти силните изживявания от снимачния процес на "Под прикритие"? Особено каскадите с колите?

Да, това беше един много вълнуващ за мен период при създаването на уникалния сериал. Бойните каскади винаги ги изпълнявах аз, понеже обичам бойните спортове и съм се занимавал доста време с това. Каскадите с колите не бях в състояние да изпълня сам, понеже бяха наистина много рисковани и само добрият екип от каскадьори можеше да постигне добрия резултат и така да доставят удоволствие на зрителите от зрелищните прояви.

А случвало ли ти се е нещо екстремно на пътя в реалния живот?

За щастие не. Единственият случай, в който имаше някакъв екшън беше, когато с колата на мой приятел претърпяхме леко произшествие и за щастие нямаше пострадали. Тогава за първи път попаднах в реална ситуация и разбрах какво се прави, как се оглеждат щети, как успокояваш шофьора, който е виновен, но държи да обвини, как се обработват документите, как се вика КАТ и застрахователни компании. И тогава ми направи добро впечатление екипът на Бул Инс как дойде за съвсем кратко време и как бързо осигури сервиз за колата на моя приятел. Това си беше почти като на филм. След тази случка не съм имал други „каскади“ за щастие, но определено вече знам към кого да се обърна за помощ.

Повече работа или повече удоволствия, какво за теб е животът?

Интересното е, че за мен работата е удоволствие и трудно бих отговорил еднозначно. Стремя се в живота си да имам все пак баланс между личния живот и професионалните ангажименти, колкото и да са ми приятни. Все пак съм любител на планинските преходи и не бих искал да се лиша от тях. Същото е и с игрите с моите двама сина, които все повече порастват и заедно правим готини неща.

Всъщност какво ти носи удоволствие?

Определено откритите човешки взаимоотношения са едно от нещата, които ми доставят удоволствие. В това число е споделянето с приятели, с любимия човек, но също така и в работата има нужда от това. Вече споменах за разходките в планината, но обичам да достигам места, които са все още диви, не така познати и по възможност трудно достъпни. За това съм влюбен в Пирин.

За какво не ти остава време, а много би искал?

Бих искал да имам повече време да чета. Сега освен сценариите, само от време на време успявам да подхвана някоя книга, а света на литературата е толкова скъпоценен, че нямам търпение да дойде почивният период, за който съм си набелязал вече два романа.

Слабост ли е ревността?

Да. Любовта се изразява в свободата. Най-дълбока интимност споделяме, когато имаме свобода да изкажем различията си без да бъдем обвинени. Но ако има подозрения или задни мисли, тогава близоста изчезва. Всеки понякога има ревниви мисли, но лично аз съм избрал да ги подлагам на огромно съмнение, та дори ги пренебрегвам. Ако нещо се случва зад гърба ми, то не опетнява мен и дори да не знам, то не зачерква моята любов. Също така знам, че и съпругата ми мисли по същия начин.

Ти в какви моменти се чувстваш слаб?

В моменти, когато в общуването си с някого имам как да му помогна, но той не пожелава това. Това са моментите, когато съм помагал на приятели да се спасят от зависимостта си към наркотиците или алкохола. Тогава наистина се чувствам слаб, защото виждам затъването на този близък мой човек, но съм безсилен пред неговия личен избор. Все пак не спирам да вярвам, че дори малките примери пак помагат и не бива да отхвърляме човек, стигнал до зависимост, а да се опитаме да му подадем ръка.

Домът ли е твоята крепост?

Да, определено. Това е мястото, в което съм напълно себе си. Радвам се, че част от така наречения мой дом са и моите близки приятели, защото пред тях също мога да не крия нищо.

Вярата ли е твоето спасение от действителността, в която живеем?

Да. Единствено моята християнска вяра ме спасява да не загубя себе си в многообразието, което ни предлага днешният свят. Всеки може да избере да последва визия, пример, съвет, но дали те са издържали теста на времето? Дали след като вече някой е преминал по този път е достигнал до истината? Това е важното за мен и във вярата намирам отговора, понеже тя устоява на всичко.

А как би описал този свят през твоя поглед?

Светът всъщност е изпълнен с прекрасни възможности и послания. Достатъчно е да вдигнем поглед от дребнавите грижи, които понякога ни заробват, и да открием тези глътки живот, скрити само за търсещия.