Изгубеният свят на Стара Европа превзе Ню Йорк

Експонати, показани в изложбата по неуспорим начин доказват съществуването на древна цивилизация в Дунавската равнина още през 4050-3900 г. пр. Хр. - много преди възхода на Древна Гърция и Рим, дори преди разцвета на Месопотамия.

Според авторите те са били изработени от членове на общество на фермери, просъществувало над 1500 г., в което твърдо вероятно жената е заемала господстващо положение. Гравираните накити от мед и злато в експозицията пък демонстрират използването на доста напредничава за онова далечно време технология за обработка на метали и превръщането им в ювелирни изделия.

“Стара Европа е била сред водещите в древния свят, с много познания и напреднала технология, и е оказала силно влияние в политическото, технологическото и идеологическо формиране на човешката цивилизация", казва проф. Дейвид Антъни, куратор на изложбата. Директорът на Института за изучаване на женското общество.

Роджър Багнал пък отбелязва: "Много именити археолози до скоро не бяха и чували за културата на Стара Европа. Керамиката от онова време, например, се родее с древноегипетската".

Сред експонатите се открояват откритите през 1972 г. в обширно гробище във Варна, на възраст 5000 г. Хората, населявали някога тези места, са основавали свои колонии по крайбрежието на Черно море, в речните долини или по планинските възвишения. Те са представители на една днес изчезнала цивилизация, в основата на която е била търговията с мед и злато, а на тази база се е развивала и културата им, явяваща се предшественик на Егейската. Свидетелство за това са експонираните златни, медни и керамични образци, като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове.

“Във Варна е най-старото гробище в историята, открито до момента, в което мъртъвците са били погребвани с много богат погребален инвентар. За около две десетилетия там са намерени 310 некропола. В 62 гроба са открити повече от 3000 златни артефакта, огърлици и гривни плюс медни такива, а също и бронзови оръжия, като брадвени остриета, ножове и пр. Богатството и разнообразнието на артефактите, които открихме в тях, бе голяма изненада - дори за ръководителя на разкопките Иван Иванов", признава Владимир Славчев, куратор на Варненския районен исторически музей..

Сред експонатите, предоставени от румънски музеи, пък най-голям интерес предизвиква керамичната фигура на седнал мъж, застинал в съзерцание. Наречен е от археолозите "Мислителят", вероятно заради сходството си, макар и на по-примитивно художествено ниво, с известната статуя на Роден.

Заради изключителния интерес изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" ще продължи до 25 април 2010 година.