"Източни пиеси" се разминаха с гласа на Страсбург

"Welcome" е вълнуващ разказ за живота на кюрдски емигранти в Европа и надеждата им да намерят по-щастлив живот далеч от родина.

"В този конкурса няма победители, защото и трите номинирани филма - "Източни пиеси", "Шурм" и "Welcome", са впечатляващи и вълнуващи. Те ни карат да се обърнем към нашето минало, да се замислим за общочовешките ценности, които трябва да обединяват хората по цял свят. Но само един взима наградата - филмът, получил най-голяма подкрепа от евродепутатите, които гласуваха по своя воля от 3 до 24 ноември за своя фаворит." Това заяви председателят на журито Иержи Бузек.

Идеята на наградата LUX 2009, която се връчва за трети път, е да бъде предизвикан обществен дебат в Европейския съюз по въпросите на интеграцията на всички европейски общности. Да бъдат преодолени езиковите бариери между различните европейски народи, декларираха организаторите.

Победителят получава солидна финансова помощ в размер на 87 000 евро, която е предназначена за субтитрирането на филма на 23-те официални езици в ЕС, както и адаптирането му за глухонеми хора.

На официалната церемония в Страсбург бе и българският режисьор Камен Калев. Ето първите му впечатления след награждаването.


КАМЕН КАЛЕВ: ПОБЕДИТЕЛ СЪМ, ВЪПРЕКИ, ЧЕ НАГРАДАТА Е ЗА ФРАНЦИЯ

Интервю на Мая Стоянова

- Господин Калев, чувствате ли се и вие победител в тази филмова надпревара, така както обяви г-н Бузек?



Камен Калев

- Участието ни в конкурса за филм на ЕП е голям успех за мен и колегите ми. Да бъде гледан български филм от всички европейски депутатите е наистина признание. Самият факт, че " Източни пиеси" беше един от трите номинирани, показва че тези хора са се докоснали до българската действителност и това наистина ги е развълнувало. Към това се стреми всеки един творец и той не може да не се чувства по някакъв начин победител.

- Как попаднаха Източни пиеси сред номинираните филми за LUX 2009?

- Доколкото знам в началото са били предложени много продукции от различни филмови компании, като на финала са достигнали 10 филма, от които по преценка на компетентно жури - продуценти, режисьори, хора, които се занимават с кино, са селектирали за конкурса само три от тях. Аз съм особено доволен, че нашият филм е между тях, защото този път той щеше да бъде оценяван за наградата не от професионални кинотворци , а от депутатите на ЕП. Това са хора, чиято преценка за един филм не се определя толкова от неговата чисто артистична част, а много повече от проблемите, които третира, начина по който ги интерпретира и доколко той има въздействие върху публиката.

- Кои са най-големите достойнства на българската лента?

- Може би това, че филмът ни е по някакъв начин е универсален, тоест независимо от това, че историята се случва в България, тя е разказана по такъв начин, че докосва хората, кара ги да се чувстват съпричастни с героите, вълнуват се от това, което те преживяват, така както ние българите се вълнуваме. Защото много трудно днес се правят филми, които да намерят такъв добър прием навън. Това означава, че те са успели да надхвърлят локалното, националното. Успяват по някакъв начин да бъдат медиатор между различни култури, да дават различни перспективи. С други думи - режисьорът и целия екип са успели не само да осъществят своята идея, но и тя е успяла да стигне до една по-широка публика, което в днешно време е наистина успех.

- Къде „Източни пиеси” имаха по-голям успех - у нас или в чужбина?

- Трудно ми е да преценя. Но ми се струва, че успехът ни на фестивалите в Кан, Токио, Ещорил бяха нещо като промоция, една добра реклама, която провокира интереса на българската публика към филма. Истината е, че все по-трудно може да накараме хората да влязат в киносалоните. Сега, когато американските филми, интернет, пиратството, риалити-шоутата, които ни заливат, те непрекъснато замърсяват мозъците ни, е трудно да се настроим да гледаме сериозно, авторско кино. Но това не е само в България, така е в цяла Европа, която е превзета от американското кино.

- Виждате ли надежда за българското кино?

- Надеждата винаги умира последна. Ето сега се очакват 8 или 9 нови филми да бъдат завършени. До февруари 2010 трябва да бъдат готови филмите на Драгомир Шолев, Димитър Митовски, Виктор Чучков и др. Дай боже някой от тях да бъде представен на кинофестивала в Берлин. Защото наистина кинофестивалите са един трамплин за всеки кинотворец.

- Работите ли над нов проект?

- Да, имам идея за нов филм, но съм още съвсем в началото, затова предпочитам да говорим за това следващия път.