Жабите въртят чекръка на времето

Този чекрък на времето се върти и от водомерките, които щъкат по водата, и от бръмбарите-калайджийчета, докато с шеметна скорост правят кръгове, дъги и спирали. От постоянно скачащите водни бълхи, от бягащия на големи скокове кокилобегач. Да не говорим за дивата патица чакръкчийка! Дали лети над блатото , или седи в блатния камъш, тя не спира да върти чекръка.

Дори угощаващият се с водна леща воден вампир, докато мляска шумно с уста, подпомага въртенето на чекръка по свой, чисто вампирски начин.

Бог гледа отгоре как всичко в блатото върти чекръка и това радва сърцето му!

Това с чекръка много се хареса на жабите от махалите. Те попитаха как биха могли да участват във въртенето .

- Много е просто! - рекоха им жабите от блатото.-Достатъчно е да подскачате! Подскачате ли - ще въртите и чекръка!

- Че как ще се приберем у дома, ако не подскачаме! - учудиха се жабите.

Те тръгнаха към жабешките махали с големи скокове, зарадвани, че въртят чекръка.

Жабите от блатото ги гледаха как се отдалечават и това радваше сърцата им. Изпратиха ги с викове: ,,Чекрък... чекрък... чекрък!"

Бог също гледаше отгоре и се радваше!

Само човекът не се радваше, ами завиждаше.

- То е- казваха жабите, - защото човекът не може да подскача като нас! И като не може да подскача, щом намери камък някъде, взема и го хвърля веднага в блатото. Бог гледа отгоре и се чуди защо ли е направил човека по свой образ и подобие, та вместо да хвърля камъни в блатото , да се захване като всички други да върти чекръка!

Вместо това господинът слуша как големият чекрък се върти и клати неодобрително глава.

- Този чекрък не ми харесва...Непрекъснато скрибуца!

Из ,,Малки жабешки истории"
Й. Радичков
--------------------------------------------------------------------------------------
През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” Йордан Радичков е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга.