Реклама / Ads
1| 5607 |19.03.2015 АРТ ДЖУНГЛА

Къщичката на Теди идва в София

.
Тя е особена усмивка, особен вид вътрешно усмихната усмивка, защото се усмихва през очите на своите парцалени кукли. Вгледайте се в тези невероятно почудени очички – аха, да заговорят, аха, да заплачат, аха, да извакат: „Ахаааа!“

Родена е и живее в Кюстендил. Не обича да говори за себе си, нито за своите мълчаливи занимания. Предпочита куклите й да говорят вместо нея. И фотографиите, с които изследват детайлите на света. Тайните на опролетения от прелитания свят, който се крие ту в миша дупка, тук в пчелна килийка, а много често в проходите към мравешките зърнохранилища.   

 

Тя има свое детинско обяснение на необяснимото: защо децата не унищожават нейните кукли? Защото са красиви, казва тя. Не, отръщат децата, защото са като живи. Съвсем живи, замръзнали в тихи пози, с ококорени очички, с чипите си нослета, с огромните си кръгли прозорчета под челцата, с устнички, които говорят само когато възрастните дълбоко заспят. И удари часът на куклите, които танцуват в своята приказна празничност.

 

Тя ги създава вече повече от 20 години. Започва още докато е съвсем малка, първо, за да ги подарява, после въображението й съвсем се развихря, пораства, пораства, пораства, става високо и сериозно момиче, но още се захласва по пеперуди, водни кончета и златнозелени бръмбърчета.

 

Канят я да участва в общи изложби, прави и самостоятелни, мярка се в занаятчийски изложения, гостува на начални училища и читави читалища, понякога се сеща за мечтата си да открие малко магазинче за кукли в  родния си Кюстендил, но сетне махва с ръка, отпъжда малката си мила мечта, и продължава да майстори тези учудени платнени човечета.

 

От време на време разгръща книгата си със заснетети от нея приказни съзнания, полага ги с нежност и любов върху фейс страницата си, където греят техните замислени погледи и изумителни изражения.

 

Тя работи, както стана ясно, предимно с текстил, но използва и вече употребени предмети, както и с всичко друго, което хвърчи след хрумките й на художник, измислила си е свои тайнствени техники, смее се, живее дълго с всяка кукла, докато я пусне да проходи – понякога цяла седмица й отнема обживяването, друг път две и повече недели, някои се получават доста големи, други са направо миниатюрнички, но всяка си има своя история, тайно именце, официално и галено, според случая и ситуацията, в която ще попадат. Защото ги купуват само клиенти със съхранено съзнание за прелестта на малките открития.

 

Ръцете й са златни, извайват тези странно нежни същества, материализирани сякаш от други светли светове, появили се тук, завинаги, от недосънуваните ни сънища на детството.

 

Румен Леонидов (Факел.бг)

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 8473 |25.11.2014 Почина Стефан Москов- бащата на Теди . 12| 6507 |26.03.2014 Б. Димитров: Македонците идват на лов за архиви . 4| 6821 |28.01.2014 Брегович идва в България с „Шампанско за цигани” . 0| 6515 |19.10.2013 Кустурица идва с оркестъра

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads