1|
8905
|30.09.2009
АРТ ДЖУНГЛА
Лабиринтът на света и раят на сърцето
Къде е този рай и кой, и как може да ни доведе до него? Какъв е този лабиринт, след като с GPS-системите и интернет търсачките можем да достигнем всякъде, докато седим в креслото или колата си?
Дали в 21-ви век познанията за живота на някой живял през 16-ти, представляват интерес за нас, се питах докато отивах на среща с българската художничка, илюстрирала литературната творба на Ян Амос Коменски, заедно с чешкия и италианския си колеги. Книга, която в момента и дни напред е културно събитие не само за България. Луксозно издание, което е достъпно за всеки, който реши да замени Индиана Джоунс с друг прочит на световете на познанието. Както Коменски прави това.
„Трябваше да прочета 10 глави философски беседи, за да направя първата си илюстрация към това произведение” - каза Костадинка Миладинова, чиито са повечето от илюстрациите в книгата – „тази рисунка, която е първа и на поканата ми за представянето на книгата на тази светла, ренесансова личност, за която не всеки у нас е чувал. Един пътешественик във времето и света и един изследовател на човешката душа. Четох много за него и личностите от неговото време и се убедих, защото е истина, че той след дългогодишно пътуване, което е предприел с изследователска цел, се прибира вкъщи и заварва как всичко е изгорено – от дома му са останали само овъглени дъски, някакви висящи въжета и ненужни останки и тогава той се запитва „Защо” и какво да прави нататък и може би отговор е тази книга.” В нея, разказва художничката, той, измежду повествованията и размислите си за различните хора и светове, с които се е срещнал, споделя прозрението, че Господ го е оставил жив и му е дал крила /сили/ да продължи просветителската си работа между хората. Затова и тя изобразява в лявата страна на рисунката черното, изгорялото, а в дясно самият писател - с криле – в същия дом, но бял и нов, а по средата символът на вечната светлина.
Но не само духовното просветление вълнува художничката. Впечатлена е от това как в повествованието си за срещи с различни професии, светове и хора, Ян Амос Коменски разказва за царедворците, които не предават на владетеля това, което казва народът, а това, което е угодно на тях. И Костадинка Миладинова рисува малки човечета с пропукани глинени тръби, които стоят в подножието на един голям човек, подават му разни разговорни устройства, но до него така и не достига нищо.
Подобен дълбок смисъл крият и илюстрациите за въртележката на професиите. /Кой ли не я е изпитвал на собствен гръб!/, за физицити, математиците и астрономите.
Все неща от един хронологически далечен свят, който художничката приближава до днешния ни ден и проблемите, които не се променят с годините.
Иначе наличието на това издание може да бъде наречено по всякакъв начин – “общия проект “Orbis pictus или …”, който се реализира от Министерството на културата на Република България, Чешкия културен център в София, Wald Press и ЧЕЗ България под егидата на посланика на Чешката република Н. Пр. Мартин Клепетко” – както гласи едно официално съобщение, или другояче, но независимо от стилистиката на мен най-много ми допада написаното от самият автор в самото начало:
„Лабиринтът на света и раят на сърцето
Т.е. ясно описание как на този свят и във всяко нещо на света няма нищо друго освен суета и суетня, въртене и бъхтене, измама и лъжа, нищета и мъка и накрая досада от всичко и отчаяние. Но който си остане у дома – в сърцето си и се затвори там с единствения Господ Бог – само той постига истинското и пълно успокоение и радост за душата.”
Един опит за разходка през културното пространство на вековете от Стоян Колев
„Трябваше да прочета 10 глави философски беседи, за да направя първата си илюстрация към това произведение” - каза Костадинка Миладинова, чиито са повечето от илюстрациите в книгата – „тази рисунка, която е първа и на поканата ми за представянето на книгата на тази светла, ренесансова личност, за която не всеки у нас е чувал. Един пътешественик във времето и света и един изследовател на човешката душа. Четох много за него и личностите от неговото време и се убедих, защото е истина, че той след дългогодишно пътуване, което е предприел с изследователска цел, се прибира вкъщи и заварва как всичко е изгорено – от дома му са останали само овъглени дъски, някакви висящи въжета и ненужни останки и тогава той се запитва „Защо” и какво да прави нататък и може би отговор е тази книга.” В нея, разказва художничката, той, измежду повествованията и размислите си за различните хора и светове, с които се е срещнал, споделя прозрението, че Господ го е оставил жив и му е дал крила /сили/ да продължи просветителската си работа между хората. Затова и тя изобразява в лявата страна на рисунката черното, изгорялото, а в дясно самият писател - с криле – в същия дом, но бял и нов, а по средата символът на вечната светлина.
Но не само духовното просветление вълнува художничката. Впечатлена е от това как в повествованието си за срещи с различни професии, светове и хора, Ян Амос Коменски разказва за царедворците, които не предават на владетеля това, което казва народът, а това, което е угодно на тях. И Костадинка Миладинова рисува малки човечета с пропукани глинени тръби, които стоят в подножието на един голям човек, подават му разни разговорни устройства, но до него така и не достига нищо.
Подобен дълбок смисъл крият и илюстрациите за въртележката на професиите. /Кой ли не я е изпитвал на собствен гръб!/, за физицити, математиците и астрономите.
Все неща от един хронологически далечен свят, който художничката приближава до днешния ни ден и проблемите, които не се променят с годините.
Иначе наличието на това издание може да бъде наречено по всякакъв начин – “общия проект “Orbis pictus или …”, който се реализира от Министерството на културата на Република България, Чешкия културен център в София, Wald Press и ЧЕЗ България под егидата на посланика на Чешката република Н. Пр. Мартин Клепетко” – както гласи едно официално съобщение, или другояче, но независимо от стилистиката на мен най-много ми допада написаното от самият автор в самото начало:
„Лабиринтът на света и раят на сърцето
Т.е. ясно описание как на този свят и във всяко нещо на света няма нищо друго освен суета и суетня, въртене и бъхтене, измама и лъжа, нищета и мъка и накрая досада от всичко и отчаяние. Но който си остане у дома – в сърцето си и се затвори там с единствения Господ Бог – само той постига истинското и пълно успокоение и радост за душата.”
Един опит за разходка през културното пространство на вековете от Стоян Колев
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads