А. Лекарски пред Фрог: От баща ми Крум Лекарски е страстта ми към офроуда

Интервю на Даниела Николова

През 1962 г. Андрей Лекарски заминава за Париж, приет е като студент в Парижката художествена академия. Остава да живее във френската столица. През 1970 г. прави самостоятелна изложба по живопис в Мексико. През 1978 г. Музеят на Модерното изкуство на Париж откупува картината му „Катя в страната на чудесата”. Има скулптури във Версай. В парка на културния център Пре Монтре в Понт а Мусон, Лекарски реди  колекция от паркови скулптури. В момента прави изложба в галерия ART GALLERY CITY MARK в столицата. „Въображение от метал” и „Моторизирана живопис" са двете имена на произведенията, които представя художника.

- Рядко правите изложби у нас, но за това пък се запомнят.

- За  четвърти път правя изложба в София. Имал съм с Кольо Манев в Музея за чуждестранно изкуство. После имах изложба в Националната галерия – тя беше експериментална. За нея измислих термина цифрова живопис – всичко се прави на компютър. Големият ми проблем е, че аз много бавно работя. Фотошопът дава фантастични възможности за разиграване на форми. Змествам четката с фотошопа, между стотици варианти избирам един. Рискувам моето реноме на художник с подобна изложба в името на нова идея. Тази изложба имаше голям успех, мисля, че Националната галерия не е имала толкова голям успех дотогава.

Аз експериментирам и в скулпутурата. Първата ми изложба беше с надуваеми скулптури. Римските торсове, които продължавам да използвам, са такива. Попаднах на специалист на трикове в киното, показа ми какво върши. Така реших, че има ниша за странно изкуство. Правих римски бюстове, които дишат – механизирани са. С това започнах скулпутурата. Минали са 40 години оттагава, тези които са останали, се продават на аукцион. Френският скулптур Цезар бил довел целия си клас от Художествената академия в Париж на изложбата ми, за да покаже как трябва да се експериментира в изкуството.

- Сега върху какво експериментирате?

- Намаляха експериментите. Връщам се към традиционното. Там съм най-силен. В наши дни никой не е способен да стои с месеци наред пред едно платно и да рисува, а аз го правя. Освен това реставрирам ретро автомобили, каросерии...

- Има много мотори в картините ви...

- Обичам механиката. В моторите намирам естетика – лакираната част на мотора, съвършените отражения. Имах договор с Харлей Дейвидсън и те трябваше да спонсорират моя изложба в Париж, затова започнах да ги включвам като тема.

-  От известна спортна фамилия сте. Какво наследихте от нея?

- С брат ми наследихме желанието ни към офроуд от баща ни Крум Лекарски. Двамата сме ме първите български състезатели на офроуд. Кой може да предположи, че 1972 година брат ми купува бъги и с него започваме първите състезания, които са организирани във Франция за офроуд. 7-8 пъти участвахме. Не сме имали първа награда, но винаги стигахме на финал. Това ние наследството от баща ни – както него преодолявахме препятствия. Баща ми е имал най-престижните награди в конния спорт.  Най-голямото първенство, което се е равнявало на  Световното, е било в Аахен, Германия. Печели го 2 пъти.  Вторият път през 1933 година, когато Хитлер идва на власт. Баща ми пристига с конски вагон, една седмица пътува с него, спи на сламата и бие всички на първенството. Гьоринг му връчва медала. Той не е искал да връчи на някой друг освен на германец.

- Защо напуснахте България?

- Повлиян съм от западния начин на живот. Бях рокер като младеж. Тук не ми харесваше и направих всичко възможност да замина. Имах роднини от страна на майка ми във Франция. Първата година те поеха издръжката ми в Художествената академия, след това сам се борих.  5-6 години не се връщах в България, след това реших да се пробвам. Не съм имал проблеми с полицията.

След втората година във Франция работих различни неща. Станах пазач на една сграда, специализирана  за художници. Бриджит Бардо идваше при любовника си композитор, който живееше там. На втората година ми дадоха ателие и оттогава започнах да се издържам с рисуване.

- Какво ви крепеше когато трябваше сам да оцелявате? 

- Вярвам в себе си. Вярвам в съдбата, тя е програма, тя е в гените, вие се раждате с това. Големият джакпот е самото раждане. Хората не си дават сметката, че дишат и се радват на най-голямата лотария. Иначе не съм вярващ, дори съм воинстващ атеист. Религията е пропаганда, доктрина. Ние сме имали достатъчно такива. Дали ще бъде религия, дали комунизъм  е едно и също за мен. Хората със слабите характери трябва да вярват в нещо и в името на тази вяра да слушат и да не искат нищо. 

- Първата ви самостоятелна изложба не е била във Франция.

- В Мексико беше. Попаднах там по една случайност. Майка ми работеше в Олимпийския комитет и беше там. С брат ми отидохме да я видим. Много ми хареса Мексико и реших да опитам с изложба. Влязох във връзка с една галерия и чаках една година, за да направя изложба. Тя ми позволи да тръгна на обиколка из САЩ. Там се въодушевих от бъгитата. Елвис Пресли рекламираше бийч бъги.

- Малцина художници имат произведения в Музея на модерното изкуство в Париж. Вие сте един от тях.

- Музеят закупи моя картина – „Катя в страната на чудесата”. На нея е дъщеря ми на 2 години на плажа, а зад нея е слон, който атакува. Когато дойде търговският директор вкъщи да я купи, за мен беше голямо събитие. Но за мое разочарование започна да се пазари: „Вижте трябва да намалите цената на половина, защото това ще позволи да закупим на някой ваш колега”. Аз не отстъпих. Бях възмутен, че при огромните си бюджети, се стига до подобно търгашество. Затова отвърнах: Като имате пари, елате тогава. При което той щеше да експлоадира, стана червен. Такъв отказ никой не му е правил. Каза ми: „Вие сте луд, нямате нормални реакции. Нас ни молят да ни подаряват картини”. Накрая плати цената, която съм му определил –продадох картината на цената на три средни заплати.

- Идвате си отвреме навреме у нас. Как ви изглежда сега България?

- Идвам тук, за да ми е приятно и гледам да не забелязвам негативите. Първите ми дни са малко стряскащи, после свиквам и даже не ми се връща обратно.  Няма да търся грешките на правителството. Но винаги съм гласувал за десните. Политиката е тази на Европа. Тя ни напътства. Тук дори не се прави политика, казва ни се какво да правим и трябва да сме послушни. Но по-добре така, отколкото да се лутаме и търсим. Добре, че сме в това европейско семейство. За съжаление имам чувството, че всичко се разпада. Няма причина да съществува, но пък има глобализмът, което е още по-важно. Аз съм за него, когато е свързан с демокрация.