Малката домашна църква

Пейзажът е български, сиромашки, няма какво да се лъжем. Очите им, свикнали със световните чудесии, се присвиват.

Но душата им е отпусната, лека. Въздъхват и изведнъж ясно си дават сметка защо е така. Вече са си в България.

Идващата седмица е най-важната седмица за България. През идващата седмица България си поема онзи дъх, който трябва да й стигне за цяла година. Да стигне и за децата й, които отново ще я напуснат.

Домовете се напълват.

България се събира в себе си.

България се успокоява.

Оставя политиците си да стърчат като волски глави на плет и ги забравя. Забравя приказките им, забравя обещанията им.

Забравя страстите.

Затваря вратата зад себе си и влиза в дома си.

Влиза в малката си домашна църква.

И през соца беше така, и през прехода е така, и след прехода ще е така.

Сега, през тази седмица, България произвежда онази топлина, онази човешка топлина, която трябва да й стигне за цялата следваща година.

Затова така се е умълчала, затова така е съсредоточена.

Ще преброи парите за подаръците, ще приготви трапезата и ще утихне.

Опитай се да преговориш, в дните и часовете, оставащи до Бъдни вечер, какво трябва да направиш.

Да погалиш майка си по остарялата буза, по празното място на отрязаната заради рака гърда.

Да похвалиш баща си.

Да разговориш брат си.

Да разсмееш жена си.

Да изслушаш дъщеря си.

Да помълчиш със сина си.

Христос започва оттук.

Христос започва тогава, когато забравиш за себе си и се обърнеш към другия.

Когато сториш това, Христос вече се е изобразил в сърцето ти.

В Евангелието на Матея, глава 18, стих 20, четем: защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.

През тази седмица всеки добър жест, всяка добра дума е молитва.

Защото тази седмица е увенчана с Рождество Христово.

Ето така оцелява България. И през соца, и през прехода, и след прехода.

Защото е запазила своята малка домашна църква.

Малко ли е това, което написах? Малко е. Нищожно е.

Но Христос започва оттук.

Деян Енев (https://kultura.bg/)