7|
7403
|23.11.2011
АРТ ДЖУНГЛА
Мариус Куркински се върна при актьорите с трясък
Мариус Куркински блесна с нова премиера в Народния театър. Този път той е избрал един от шедьоврите на руската драматургия - „Ревизор“ на Гогол.
При това Мариус е едновременно режисьор на спектакъла и изпълнител на култовата роля на Градоначалника в пиесата. За първи път от 1997 г. той не излиза на сцената за моноспектакъл, а е сред други актьори. Владимир Карамазов играе самия Ревизор. Постановката е мега театрална продукция с повече от 30 актьори, а сценограф е Никола Тороманов. С поставянето на този спектакъл на Куркински се случва обичайното - опашки за билети, претъпкани салони, смях, сълзи и възторг по време на представлението, благодарност и неспиращи аплодисменти Каквото и да прави Мариус, той търси спасение за човека
Това се случва и когато изследва гротескния свят на Гогол, в който скритите грехове излизат наяве, когато ревизорът идва. „Човекът наистина е опрял до някаква ревизия вече...
Иначе до затриване мисля, че ще се стигне. Нека не звучи прекалено грозно, но страданието е много в нашия свят, омразата е много и нищо положително не виждам. Когато се признават тези неща, има обич към хората. Да, боя се да не сме „мъртви души”, казва с болка Куркински. Неслучайно картина на Страшния съд е сложена в кабинета на Градоначалника, а той самият признава, че преди години са били отпуснати пари за църква, но той не я е построил. „На това посвещавам аз спектакъла си. На това, че ние не построихме тази църква, а парите отидоха. И когато идва ревизорът, той казва - кажете, че е изгоряла. Това е чудовищно. И това е посланието ми”, подчерта Куркински.
Според него Гогол критикува и изважда най-лошите качества на хората, взаимната омраза, егоизма, лудостта, безпаметността, корупцията, консумативното в човека. Човек консуматор, който притежава всички грехове, от всичко има нужда, лакомията в най-кошмарния й вид. „Авторът е просто безпощаден и намирам връзка в това в какво се е превърнало съвременното общество“, допълва Куркински. Комедията е написана от Гогол през 1836 г. Тя е вдъхновена от Пушкин, който разказва на автора как е помислен за ревизор в едно село, поради което поведението на всички около него се променя.
Това се случва и когато изследва гротескния свят на Гогол, в който скритите грехове излизат наяве, когато ревизорът идва. „Човекът наистина е опрял до някаква ревизия вече...
Иначе до затриване мисля, че ще се стигне. Нека не звучи прекалено грозно, но страданието е много в нашия свят, омразата е много и нищо положително не виждам. Когато се признават тези неща, има обич към хората. Да, боя се да не сме „мъртви души”, казва с болка Куркински. Неслучайно картина на Страшния съд е сложена в кабинета на Градоначалника, а той самият признава, че преди години са били отпуснати пари за църква, но той не я е построил. „На това посвещавам аз спектакъла си. На това, че ние не построихме тази църква, а парите отидоха. И когато идва ревизорът, той казва - кажете, че е изгоряла. Това е чудовищно. И това е посланието ми”, подчерта Куркински.
Според него Гогол критикува и изважда най-лошите качества на хората, взаимната омраза, егоизма, лудостта, безпаметността, корупцията, консумативното в човека. Човек консуматор, който притежава всички грехове, от всичко има нужда, лакомията в най-кошмарния й вид. „Авторът е просто безпощаден и намирам връзка в това в какво се е превърнало съвременното общество“, допълва Куркински. Комедията е написана от Гогол през 1836 г. Тя е вдъхновена от Пушкин, който разказва на автора как е помислен за ревизор в едно село, поради което поведението на всички около него се променя.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads