1|
6028
|17.12.2014
АРТ ДЖУНГЛА
Народният театър посреща Нова година със "Солунските съзаклятници"
Народният театър "Иван Вазов" ще спази традицията си да посрещне заедно със своите зрители Новата година на Голямата сцена.
На последната дата от годината в календара - 31 декември, е постановката на Георги Данаилов и режисьора Стоян Радев "Солунските съзаклятници". На сцената в новогодишната нощ ще излязат актьорите: Руси Чанев, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Валери Йорданов, Петко Венелинов, Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Христо Петков, Кирил Кавадарков, Мария Каварджикова, Теодора Духовникова, Мила Люцканова, Ана Пападопулу, Благовест Благоев.
Солунските атентати са извършени през периода 15-17 април стар стил (нов стил 28-30 април) 1903 година в Солун. Организирани са от група български младежи от Солунската българска мъжка гимназия, анархо-терористи, известни в историята като гемиджиите. Членовете на групата сами се наричат „гемиджии" и се определят като хора, простили се вече с живота си, и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.
Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на „Отоман банк", френският кораб „Гвадалкивир", прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя.
Пиесата представляваше един непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име. Този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя. Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата... Може би..., разказва Георги Данаилов.
Солунските атентати са извършени през периода 15-17 април стар стил (нов стил 28-30 април) 1903 година в Солун. Организирани са от група български младежи от Солунската българска мъжка гимназия, анархо-терористи, известни в историята като гемиджиите. Членовете на групата сами се наричат „гемиджии" и се определят като хора, простили се вече с живота си, и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.
Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на „Отоман банк", френският кораб „Гвадалкивир", прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя.
Пиесата представляваше един непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име. Този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя. Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата... Може би..., разказва Георги Данаилов.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads