Нашата надежда

доброта, честност, чистота, смиреност, великодушие, вежливост, самообладание, сдържаност,  поетичност, уравновесеност, дружелюбие, добронамереност към всички живи същества, уравновесеност, съсредоточеност, безстрашие, липса на притежание, преданост към Бога, мълчаливост…

Не съм предполагала, че мога да видя в един графит причината за нашите протести. Толкова просто, ясно, лаконично, изразително, красиво. Основните човешки добродетели липсват в управляващите, липсват в държавата. Тази тяхна липса те искат да пренесат върху нас и да ни принудят да се примирим с нея. А ние не искаме  да я допуснем. Защото си даваме сметка, че водим борба за последното, което не са ни отнели.

Замислете се дали някое от лицата на управляващите и кликата около тях, и журналистите около тях, и социолозите около тях, и контрапротестите около тях излъчва поне някое от тези качества – доброта, честност, чистота, смирение, великодушие, вежливост, сдържаност, добронамереност към всички живи същества…

Какво излъчват техните лица, техният начин на говорене, техните действия – ние знаем много добре. Арогантност, злоба, надменност, лицемерност, бездънна алчност, лъжливост, крадливост, презрение към всички живи същества, страх, някаква партийна, нескончаема логорея, която може да се спре само с изключване на звука през дистанционното. Не, нямам предвид само лицата на Делян Пеевски и неговата майка, те са извън всякакво определение.

Нашият гняв е гняв срещу липсата на ценностна система, която те искат да ни наложат. Искат да ни впримчат в тази липса. Искат ние да живеем по същия начин, по който живеят и те – в арогантност, злоба, надменност, алчност, крадливост, лицемерие, незачитане на живите същества, презрение към другия, злонамереност към ближния.

Спомняте ли си огромния митинг на огромната надежда пак тук, на Орлов мост, преди 23 години, протестът в неделя ни го припомни! Припомни ни, че през тези изминали години в България не се осъществи преход, а подмяна на исконните човешки ценности – тези, които е изписал Насимо и ги е въплътил в образа на добрия Дядо Добри.

Усещането за тези исконни човешки добродетели ни събира на Ларгото пред Министерския съвет и на Орлов мост – за да ги сглобяваме парченце по парченце като пъзел

А като че ли единствената грижа на тези, зад стените на бялата сграда, е да ни броят – колко сме малко и как непрекъснато броят ни бил намалявал! Милиони били гласували за тях, а ние сме били само няколко хиляди, няколко стотин подскачащи маймуни и интернет лумпени. Нашият протест е точно срещу тази поредна арогантна лъжа –  за тях не са гласували милиони!

Искат 100 дни спокойствие за правителството, което съставиха с измама и с цел измама. Но ние ги знаем, знаем какво ще правят през тези 100 дни и през всички останали дни, които имат. Принципът за даване на 100 дни е въведен за съвсем други правителства. Г-н Орешарски може и да е бил професионалист, но допреди да предостави професионализма си в услуга на един Череп. Оттам насетне е Олигарски и затова не му се полагат 100 дни. В безброй интервюта, след като принудиха Пеевски да си подаде оставката, повтаряха, че назначението на Пеевски е политическа грешка, която е своевременно поправена. „Скандалът Пеевски” не е политическа грешка, а диагноза, манталитет, принцип, правило и практика при тях.

На онзи грандиозен митиг през 1990 ние пеехме „Времето е наше”. През изминалите години те непрестанно коригираха нашата наивност – и парите, и властта са техни. Тогава техният лозунг беше „Много сме. Силни сме”. През изминалите години се убедихме, че не са много, но са силни, защото са арогантни, злобни, надменни, лицемерни, бездънно алчни, лъжливи, крадливи, презиращи всички живи същества. И излязохме на бран за добродетелите си. Против подмяната. Против манипулациите.

Но те няма да спрат да се опитват да подменят и манипулират. Това е същността им. Друго не знаят. Сега в момента зачеват Новата реформаторска десница. Сега в момента някъде на тъмно се извършва сексуалният акт. Изострените ни сетива, по-скоро препатилият ни разум ни нашепва, по-скоро ни крещи, че това е порочно ин витро зачатие. Как да приемем факта, че на изборите във Варна Меглена Кунева е с БСП и в същото време в София е в реформаторската десница с ДСБ?!

Сега е най-трудното време за българската демокрация – не искаме червените – всяка тяхна дума е лъжа. Не искаме ГЕРБ – много мутренски ни ограбваха. Не искаме московската Атака, не искаме коварното ДПС, нямаме доверие на партиите, заченати на февруарските протести, трудно ни е да се доверим на новата десница, сглобена на сегашните протести. Сетивата ни, разумът ни, паметта ни крещят. Израз на това крещене са оглушителните свирки на протестните шествия. Но големият, болезненият въпрос е – на кого да се доверим? Откакто „комунизмът си отиде”, избираме все „по-малкото зло”. Не му се доверяваме, но го избираме. И така за 23 години „по-малкото зло” порасна и стана голямо. Сега, патили и препатили, не искаме да избираме, без да се доверим. Засега само надуваме свирките. Зад шумовата завеса политическите инженери работят трескаво. Този път и на тях не им е толкова лесно, както до сега.

Ще изразя личното си виждане за решение – сваляне на изборната бариера на 1 процент – така в Народното събрание ще влезе широк спектър от обществото и най-важното, няма всичките да могат да бъдат внедрени, контролирани, манипулирани и корумпирани. Най-важното не е нов Изборен кодекс – нямаме доверие, че ще го направят в наша полза, имаме основателни подозрения, че ще го направят в своя полза. Както писа един политически наблюдател – и  1000 закона да напишат, 1001 пъти ще ги нарушат и подминат, за да могат да крадат!

Нарисуваното и написаното от Насимо е нашият Изборен кодекс.

Благодаря ти, Насимо, че нарисува нашата надежда и й даде лицето на добрия Дядо Добри!

Теодора Димова,
kultura.bg


Снимка: Булфото