Златни монети на Филип II и Александър Велики показват в Бургас

Монетите от времето на Филип II и сина му Александър Велики, са открити в землището на с. Ясна поляна през 1963 г. при извършване на строителни дейности в района. 24-те златни статера (основна древногръцка монета, изработена от злато, сребро или сплав от злато и сребро, по-популярна в Източната част) са били „доларите“ на стария свят.

Посетителите на събитието ще могат да се пренесат в годините на Римската империя, представена с 43 златни денари, от т. нар. „военни емисии”. Освен римските монети, жителите и туристите в Бургас ще могат да разгледат и 7 византийски от времето на императорите Константин ІV Погонат и приемника му на трона Юстиниан ІІ. Те са намерени по време на миналогодишните разкопки в прочутия античен и средновековен град Акве Калиде – Терма. Номизми от император Никифор III Вотаниат ще разкажат на посетителите на експозицията за неуспешните му реформи и девалвацията на византийските финанси.

Сред най-старите материали от изложбата са находките, намерени в селищната могила до Атанасовското езеро от периода 5200 -3800 г. пр. Хр. Най-голямото съкровище на разплащателни средства – стрели и пари, намирано досега в света също ще бъде част от изложбата.

Освен монетни съкровища зрителите на “Бургаският залив – кръстопът на древни цивилизации и култури” ще видят глава и китка от бронзова статуя на римския имп. Септимий Север, намерени в Деултум /Дебелт/, както и находки от икономически развития район на Карнобатско в периода на 2-3 век – конски амуниции и бронзови фигури.

Разнообразието от експонати от различни епохи и континенти ще покаже самобитната култура на древни племена, включително и такива, обитавали територията на съвременен Бургас.

Организатор на събитието е Община Бургас с любезното съдействие на РИМ – Бургас и музеите в Карнобат, Созопол и Средец, които предоставят своите експонати за изложбата. Събитието се провежда в подкрепа на кандидатурата на град Бургас за Европейска столица на културата през 2019 и е в памет на дългогодишния директор на РИМ Бургас – Цоня Дражева.