Никой вече не пее за фалша на „героите” в нашето време

Човекът, който приживе пя и осмя събирателния образ „Фалшив герой”, всъщност никога не изневери на себе си, на своите идеи и идеали и вътрешна свобода, въпреки тъжното му признание: „През живота си чух толкова много лъжи…”.

До края си той не спря да се възмущава от кривиците в общия, в обществения ни живот с вярата, че политиката е кофти нещо, обаче цената на хляба, на тока, водата и парното, както и всичко останало – всичко е въпрос на политика.

Затова и след 1989 г. Адама, както го наричаха, се включи  в политиката. Той бе депутат във Великото народно събрание от листата на СДС. Бе назначен за съветник по въпросите на културата в посолството на България в Канада, но остана на този пост само една година и през 1992 г. омерзен напусна.

Да припомним за по-младите читатели, че Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ „Кръстьо Сарафов”. В театъра изигра десетки роли, а участията му в над 30 игрални филма се помнят до днес - "Цар и генерал", "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар" и мн.др.. Беше водещ в телевизионни предавания, най-известното сред които беше шоуто "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" по БНТ през 90-те години на миналия век.
През 1999 г. Тодор Колев издаде автобиографична книга - ''Варненското софиянче от Шумен''.

А през 2011 г. заслужено бе номиниран и получи награда ИКАР за изключителен принос към българския театър.

До днес от уста на уста се предават най-известните му реплики от култови филмови ленти, които няколко поколения българи продължават да гледат. Както и цитати от негови интервюта. Ето част от тях:

- "Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората."

-  "Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам."

- "Имам мечта, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка..."

- "Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?"

- "Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя."

- "Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше "Как ще ги стигнем… с Тодор Колев". Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем." (Отговор на въпрос "Ще ги стигнем ли някога американците?")

- "Икономията е майка на мизерията." ("Опасен чар")

- "Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип." ("Опасен чар")

- "... знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!" ("Двойникът")

- "Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може." ("Господин за един ден")

- "Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка." (към жена си, която отново е бременна в "Господин за един ден")

- "Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!" ("Двойникът")

Заради всичко, което остави в наследство за театъра и киното, негови колеги и почитатели го сравняват ту с Чарли Чаплин, ту с Бъстър Кийтън. Творческата си биография той сам мъдро заключи в изречение: „Бях там, където пожелах и постигнах всичко, което поисках”. Тези думи може да каже само един човек живял истински, не като „фалшив герой”. Който, може би и в царството небесно продължава да слуша любимият си „Карандила”…



Аделина Делийска