Събота, 20 Април 2019, 14:16
Реклама / Ads
Frognews
43| 11057 |23.07.2012

Никола Вапцаров и Македонският литературен кръжок

.
Никола Вапцаров
На днешния ден 23 юли 1943 година е разстрелян Никола Вапцаров, осъден на смърт като помощник на Цвятко Радойнов и в това си качество като завеждащ минно-подривното дело в България. Много неща са казани за Вапцаров, но малко е известно неговото участие в Македонския литературен кръжок, създаден от комунистите за да възпитава и налага новата сърбоболшевишка "македонска нация"!

Моето поколение беше възпитавано с пролетарската поезия на Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Пеньо Пенев. Насочеността на поезията им и българският им произход беше обединяващото и при тримата, независимо от времето, в което бяха живели и творили. Първите двама бяха родом от Македония - Смирненски беше роден в унищожения от гърците през 1913 г. Кукуш, Вапцаров беше роден в Банско, а „поетът с ватенката” - в габровското село Добромирка. Първият умря, покосен от възпятата от него „жълта гостенка”, вторият беше разстрелян от политическите си противници, срещу които беше вдигнал ръка, а третият се самоуби, увеличавайки по такъв начин бройката на българските убити поети и поети-самоубийци (Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Стамен Панчев, Сергей Румянцев, П.К. Яворов, Николай Ракитин, Димитър Бояджиев и т.н.). И около тримата и до днес все още има не неизвестни, а недоизказани факти. При Смирненски се пропускаше неговата бохемска поезия и великолепните стихотворни пародии; при Вапцаров беше забулена в някаква мъгла неговата дейност около Македонския литературен кръжок, свързана с прокарването на дело на коминтерновската резолюция от 11 януари 1934 г. за признаването и утвърждаването на несъществуващата македонска нация; докато при П. Пенев все още има неизвестни около неговото самоубийство и кризата, която преживява в последните години от живота си. Биографите им не само че не повдигнаха завесата, а позовавайки се главно на творчеството на тримата и на спомените на съвременниците им, които определено са крайно субективни, забъркаха още по-голяма каша. Определено трябва да се каже, че са малцина литературните историци, които работят с архивите и с документалното наследство на изследваните творци. А тези, които познават документалното богатство, си спечелиха многобройни врагове и никаква благодарност за направените разкрития. Разгръщайки запазената документация в архивите, изследователят има значително по-голяма възможност да стигне до истината, отколкото едностранното позоваване на произведенията и на мемоарите.

В голяма степен това се отнася за Вапцаров, на когото значителна част от ръкописното наследство до 1989 г. беше иззета и се пазеше строго в Централния партиен архив на ЦК на БКП. Редица от неговите стихотворения доскоро не можеха да намерят своите обяснения и тълкувания, без помощта на ръкописното му наследство и без излезлите напоследък документални публикации. Истината по никакъв начин няма да разруши нито паметниците на поета, нито ще намали достойнствата му на един от най-големите български поети. За съжаление неговата поезия и творчество са преплетени от политическите му убеждения и дейност при изпълняването на партийната повеля за отпочването на създаването на македонски език и литература, както и написването на македонска история, за да се намерят аргументи, макар и фалшиви, за утвърждаването на измислената с коминтерновски декрет македонска нация (вж. Резолюцията на Коминтерна от 11 януари 1934 г.).
Дори съпругата на поета Бойка Вапцарова, въпреки изключително ценните си спомени и публикации за поета, не се осмелява да каже истинското име на създадения и оглавен от Н. Вапцаров Македонски литературен кръжок, а говори само за някакъв неопределен Литературен кръжок. Тази истина се спестяваше и в учебниците по българска литература. Тя не намери място и в историята на българската литература. Цензурата и страхът бяха пречка и за анализа на стихотворенията му „Татковина”, „Земя”, „Елтепска”, „Майка”, „Реферат”, „Илинденска”, „Крали Марко”, които са вписани в документите на кръжока като планирани. Никой не смееше да каже истината за творчеството на поета след излизането на резолюцията на Коминтерна. Дали това беше поезия, рожба на вдъхновението, или резултат от подръчкването с коминтерновския остен, за който нямаше нищо свято, като отечество, род, родина, народ, произход и т.н.

Македонският литературен кръжок е учреден през октомври 1938 г. в София в дните, когато се навършват 45 години от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Негови учредители са Никола Й. Вапцаров, Антон Попов, Михаил Сматракалев, Георги Абаджиев, Тодор Янев, Кирил Николов, Асен Шурдов, Антон Великов, Иван Керезиев и Васил Александров. По-късно към кръжока се присъединяват и Коле Неделковски, и Венко Марковски.
Началото е сложено с доклада на Никола Вапцаров „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев”. В него политически ангажираният поет излага задачите, които Коминтернът поставя пред „македонските” поети и писатели в изпълнение на резолюцията от 11 януари 1934 г., която до тогавашния момент остава неразбрана дори от лявата българска комунистическа и прокомунистическа интелигенция и увисва във въздуха. Ако в този доклад търсите българския патриот Вапцаров, няма да го намерите. Тук той нарежда фалшивите комунистически постулати и директиви, нямащи нищо общо с историческата истина. Няколко месеца по-късно Вапцаров изнася втори доклад. Този път докладът е върху две стихотворения („Изповед” и „Солун”) на партийния стихоплетец и кръжочник Михаил Сматракалев, известен с поетическия си псевдоним Ангел Жаров. След 9 септември 1944 г. той ще се прочуе и като прокурор в Пиринска Македония, където е един от организаторите на гоненията и изтребването на привържениците на Иван Михайлов и горяни.
Кръжокът се саморазтуря от само себе си след освобождението на Македония през пролетта на 1941 г., без да остави сериозна следа, както в българската литература, така и дори след лявата интелигенция от онова време. През този период се разгаря и особено плодотворна дискусия, както около въпросите на българската литература и коминтерновските решения и внушения, така и около поставения и в доклада въпрос за „македонската нация и език”. Бих искал само да носача вниманието ви към статиите, критиките и брошурите на Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Васил Хаджикимов, Стоян Бояджиев и др. (всичките родом от Македония).

Тук ще имате възможност да се запознаете с вече публикувания от Цвета Трифонова първи доклад на Вапцаров от октомври 1938 г. Докладът беше публикуван и в Скопие в превод на македонски език от Васил Тоциновски. Там той публикува и превод, и факсимиле от устава на кръжока от април 1939 г., написан на чист български език. (Вж. Македонскиот литературен кружок. Софиj, 1938-1941. Документи. Избор, превод, редакциj и белешки д-р В. Тоциновски. Скопjе, 1995, с. 41-44, 175-176.)
Докладът, открит и за първи път представен от Цв. Трифонова, се съхранява в архива на художника и скулптор Николай Шмиргела. Трифонова цитира и следната бележка от Шмиргела към доклада: „Докладът е преписан лично от мен по един от няколкото тиражирани доклади, взет от мен от една тенекия в мазето на Вапцаров. В онова време още съм го дал някому, а съм съставил (от няколкото преписа) един за мен! Променил съм само „фирмата” на Югославия с ФНРЮ. 28 ноем. 1994. Шмиргела." (Вж. в. „Литературен форум”, бр. 8, 22-28 февруари 1955, с. 7.) Същият доклад с някои дребни различия публикува и В. Тоциновски в Скопие. Екземплярът, с който е разполагал Тоциновски, е взет от архива на Михаил Сматракалев, съхраняван в Архив на Македония в Скопие. (Вж. Македонскиот литературен кружок, с. 41-44.)
Ако разгърнете писанията на Блаже Ристовски, ще забележите, че той прави доста нескопосан опит да ни убеди, че МЛК е създаден не през 1938, а през 1936 г., като дори намира и аргументи, за да лансира тази дата. Бих ви посъветвал все пак да не му вярвате. Самият доклад ще ви убеди в това, тъй като от него е толкова очебийно, че се учредява нещо ново и не съществувало до този момент. А при внимателен прочит на устава ще се убедите, че този литературен кръжок е създаден на принципите, на които се създават конспиративните организации.
Независимо че скопските манипулатори отдавна превеждат Вапцаровата поезия и останало творчество от родния му български език на непознатия му и чужд македонски език, създаден с държавен декрет след неговата гибел, той принадлежи на нашия народ и творчеството му е неразделна част от българската литература.
Тъй като спорът около тази дейност и около първия доклад на Вапцаров не стихват, предлагам на читателите да прочетат внимателно неговия текст и сами да си съставят мнение за Вапцаровото творчество по време на съществуването на Македонския литературен кръжок (1938-1941 г.).

Литература:
Б. Вапцарова, Никола Вапцаров - Летопис за живота и творчеството му. София, 1978, 403 с.
Н. Вапцаров, Ръкописно наследство. Съст. Б. Вапцарова. София, 1982, 551 с.
Н. Вапцаров, Песен за човека. Съчинения. София, 1997, 479 с.
М. Георгиев, Третият разстрел. Роман-разследване. София, 1993, 310 с.
Македонскиот литературен кружок. Софиj, 1938-1941. Документи. Избор, превод, редакциj и белешки д-р В. Тоциновски. Скопjе, 1995, 249 с.
БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946). Т. І и ІІ. Съст. Ц. Билярски и И. Бурилкова. София, 1998-1999, с. 1020-1023, 1027-1028.
Цв. Трифонова, Никола Вапцаров - текстът и сянката. София, 2004, 296 с.
Й. Каменов, Властта, историята и Вапцаров. София, 2004, 204 с.
Ат. Лазовски, Вапцаров - поетът праведник. София, 2009, 126 с.
К. Зографова, Никола Вапцаров: преоткриване. Документална сага. София, 2009, 303 с.
Г. Т[одоровски], Вапцаров, Никола Jонков в Македонска енциклопедиjа. Skopje, 2009, с. 238-239.
Бл. Р[истовски], Македонски литературен кружок во Софиjа (МЛК) в Македонска енциклопедиjа. Skopje, 2009, с. 867-869.

Цочо В. Билярски
---------------------------------------------------------------------
Доклад на Никола Й. Вапцаров „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев” пред сбирка на Македонския литературен кръжок

Октомври 1938 г.

Никола Вапцаров
Да се правят доклади в такъв важен момент със сухо, догматично, теоретично отношение към един проблем, който е в кръвта ни, е, мисля, светотатство. Не че не трябва здраво да се разчетат всички обективни и субективни предпоставки, но, струва ми се, за нас като пишущи македонци е необходима една първична емоционална сила, която да раздвижи кръвта ни, да раздвижи емоционално много притъпени чувства, много спомени и да ни върне на местопредназначението си. Защото, ако в последните години македонската революционна борба тъпче на едно място, струва ми се, че причината не е в липса на теоретично отношение към въпроса, а по-скоро на жива движуща сила. Макар и непълно, макар и не всестранно, македонският въпрос в теоретично отношение е много по-напред, но когато трябва да се пристъпи към по-широка масова работа, народната македонска душа здраво залостваше вратата си, защото ние бяхме далече, много далече от нея. Ние не намерихме една що-годе пригодна форма, за да съградим жива вяра в хлебарския работник, в обущаря, в гладния земеделец, в дребния чиновник.
Ние теоретизирахме, теоретизирахме, класово разнищвахме един въпрос, съвсем конкретен, един прост въпрос, който е спомен, един въпрос, чието име е родина. А той живееше с родилни болки в тези хора, той ги караше да сънуват една малка къща с разцъфтели дървета в Тетово или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват покритите с мъх ридове на Прилеп, и колко още спомени, които порят съзнанието на всеки македонец.
Не че фурнаджийският работник, не че гладният земеделец, не че дребният чиновник не мислят, че парите за хляба при сегашната икономическа система няма да стигат и при независима Македония, но нашата грешка е там, че не намерихме живата връзка между икономиката и живота, между нас и онези, които не разбират в онази ширина, в която ги разбираме ние. И се случи така, че събитията ни подчиниха, удариха ни ритник и след този ритник едва ние се мъчим отново да запазим равновесие. Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга - Свободна и Независима Македония! Това е най-важният етап от македонския въпрос в последните години, който ние навреме не забелязахме и за чието проспиване носим лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност, е било винаги лесно. Ние сме свикнали след всяка грешка да правим стереотипна самокритика, да приказваме, да пишеме и все пак да тъпчеме на място. Но ако ние милееме за своята родина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала искра от благороден патриотизъм, този път трябва да го впрегнем, за да понесеме част от тежестта на едно дело и жестокото величие на една епоха.
Действително, страшни опустошения направи в народната душа бившата ВМРО. Тя ни остави едно наследство на огорчение. Една невяра. Нека не си правим илюзии, че народът в Петричко и бежанията в България знаят добре да разграничат нашия кристален идеализъм от бандитските прийоми на михайловизма. Ние нямаме създадено едно стройно, популярно учение, което напълно да измести болката от простата душа с вяра. И нашите другари, които ще боравят в тази област с политика, трябва добре да внимават, защото досега е ясно, че още не е преминала организационната апатия. Нашите другари, които ще боравят с политика, трябва да оперират внимателно още и за това, че на една наша силна организация може да бъде противопоставен като политическа нужда отново михайловизмът.
Но докато дотук ние търсихме отговорности, които не ни засягаха, които бяха на педя далеч от нас, ето че камшикът на обективизма трябва да заиграе и по гърбовете ни. Какво направихме ние, другари, за да помогнем на политическия процес? Направихме ли нещо системно, организирано? Помъчихме ли се поне да създадем убеждението, че съществува македонска литература. Помъчихме ли се да създадем с малките си силици впечатление, че съществува група пишущи хора, която не е забравила своята родина. Простете, другари, но аз мисля, че отговорът трябва да бъде - не. В това направление не се е направило нищо повече, а дори по-малко от онова, което направи михайловизмът. Вярно е, че има опити, но те не надхвърлят благородните индивидуални амбиции, макар че по времето на „Македонска земя” имаше обективни възможности за по-широка литературна работа. Не ме разбирайте криво, не отричам личната саможертва, но тя беше и е недостатъчна. Ясно е, че е имало причини, които са ни спъвали. Вярно е, че работим при нечовешки, тежки условия, но кажете ми, биха ли могли тези оправдания да успокоят съвестта ни. Мислите ли, че биха могли? Има нещо страшно трагично в нашето положение. Ние се оставихме като да ни влачат на буксир политическите задължения. Разбирате ли ме? Ние трябваше да бъдем авангард, тъй по своему, а останахме надире. Много от нас бяха в крак с политическите лозунги на момента, но колцина усетиха със сърцето си македонския въпрос. Колцина му дадоха жива форма? На какво се дължи това? Само че сме малки таланти ли? Нещастието не е само там. Нещастието беше, че ние казвахме репликите винаги след политическия суфльор. И народецът, простият народец, хлебарският работник, гладният земеделец, дребният чиновник не почувстваха нашето съществуване и оттам не почувстваха и борбата.
Нашите задачи? Та ние имаме толкова неща да кажем. Един старец умира и пред смъртта го мами зеленото спокойствие на гробищата в родното село, кръстът на неговата майка, топлината на родната пръст. Един младеж оре тука земята, а мисли, че там тя някак по-другояче мирише, че вятърът е по-друг, че звездите са ниско, много ниско, че ако сутрин се качиш на Али-Ботуш, ще хванеш слънцето, че старата мисли на чисти понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за пъстрата чаршия в Струга. Как мислите? Романтика и консерватизъм? Но слушайте, приятели, това живее в душата на народа. Ако вие му разправяте как някой по-просветен младеж вербува и насажда македонско съзнание в по-непросветен, ако дадете безконечните доводи на просветения, който му разправя, че е срамно да не се чувства македонец, и след това го заведете в своя кръжок, където другите също теоретизират, бъдете сигурни, че нищо няма да излезе. Задачата ни значи е сложна, защото трябва да хванем живота не клекнал, а движещ се с моторна скорост на самолет. И още по-сложен, защото обикновено се пише искрено, когато пред себе си имаш едно кипнало движение, което ти дава крила. А от друга страна, казахме, че само политически не се изгражда едно движение, казахме, че трябва изкуство, което да стигне в низините и да разпали една национална жажда. Какво се получава всъщност? Един кръг, началната точка на който не се знае и трябва да се прекара всъщност тангента, която да допира до една точка, която се казва хармония между политическа концепция и изкуство. Политическата концепция често пъти ще изпраща изкуството да трасира пътя и обратно. Но неотменна цел и на двата фактора ще бъде народностното съзнание. За нас се създава необятно поле за работа. Македонският фолклор е толкова богат. Ние трябва да го изучаваме в най-тънките му подробности. Ние трябва да влезем под кожата на онези, които го носят още жив у себе си. А това са стари хора, носещи неизчерпани богатства. Това са сборниците с фолклорен материал. При изучаване на вторите обаче трябва да бъдем особено внимателни, защото не са редки случаите на фалшификации или на авторски амбиции, които сервират неочаквани безвкусици. За нас, особено за белетристите, е абсолютно необходимо да познават нравите, обичаите, носиите, езика в типичното преобладаване на някои изрази, думи и образи.
Ние трябва да познаваме македонската история и най-вече историята на националреволюционното ни движение - Илинден, Гоце, Даме, сраженията. Смъртта им и подвизите на много неизвестни. Трябва да се създаде така наречената революционна романтика, която е съставна част на художествения реализъм.
Не мислете, че всичко това ще стане на един дъх. Но не забравяйте, че ако с нещо покажем съществуването си, усилията си, отдоле ще изникнат други, които далече ще ни задминат. Вярно е, че работите не тръгват никога като курдисан часовник. Ще се срещнат мъчнотии, но те няма да бъдат толкова обществени, колкото вътрешни - в самите нас. Тия мъчнотии според силите си ще преодолеем, но трябва страшно напрежение и себеотрицание. Трябва да се напънем мъжки. Какво се иска всъщност от нас? Много. Твърде много. Поне от тези, които сме събрани тука. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза. За мнозина ще бъде трудно...
* * *
И ако в различните етапи на тази борба и сложните политически ситуации, в които тя е попадала, се е появила идеята за автономна или независима Македония, то това се е налагало като тактика на борбата, при която не се е засягало нито националното съзнание, нито крайните цели.
Горчиви уроци на историята и грубото вмешателство на империалистическите сили в съдбата на поробените народи в Македония е налагало в различните етапи да се приема и съответна тактика. И тази тактика е била предмет на най-оживени дискусии сред дейците на организацията, често стигащи до братоубийство. Примерът на обединението на Източна Румелия и Княжеството в съзнанието на македонските българи е била най-вероятната и примамлива идея.
Каквито и идеи и тактики да са се налагали, то никога в съзнанието на по-бележитите представители на македонските националреволюционни борби не е възприемана идея за обединение в рамките на ФНРЮ.
Публ. във в. „Литературен форум”, бр. 8, 22-28 февруари 1955, с. 1, 6, 7.

Устав на Македонския литературен кръжок
[София], април 1939 г.

ОСНОВИ НА КРЪЖОКА
Същност
1. Кръжока е самостоятелна (независима) група от (македонски) поети и писатели, обединени от общата цел да работят за създаване на македонска художествена литература. Като културна организация кръжокът стои настрана от всякаква политическа дейност, но не и от всяка политическа идеология. (Политическите идейни основи, задължителни за всеки член, са тия на старата Гоцева организация).
Вътрешна организация
2. Кръжока се състои от кръгове от по десет души, като в първия влизат първите десет души по реда на постъпването. Останалите, докато станат десет, се числят към първия, от който се отделят, щом попълнят цифрата десет.
3. Управлението на кръжока се поверява на трима делегати, излъчени от членовете, със свободно избиране и абсолютно болшинство. Това управително тяло има следните задачи:
а) да свиква на заседание кръжока,
б) да чертае и предлага за приемане дневния ред, да представлява, където стане нужда, кръжока, да взима всички инициативи, свързани с вътрешния живот и публичните прояви на кръжока, да предлага за приемане и изключване членовете на кръжока.
4. Правата на членовете са: да избират управлението, да участвуват във всички прояви из вътрешния и външния живот на кръжока.
5. Задълженията са: да работят за поставените задачи на кръжока, да не излагат навън името на кръжока, да не развиват дейност, която влиза в разрез с идеите и задачите на кръжока.
6. Приемането и изключването на членовете става по предложение на управителното тяло и по решение на кръжока с абсолютно болшинство. Всеки член може да иска от управлението да предложи някого за изключване или приемане.
Обществена дейност
7. Кръжока, освен творението и издаването на книги, може да развива и следната публична дейност:
Да урежда литературни четения, вечеринки, утра, да издава вестници, списания, сборници, алманаси и други.
8. В кръжока се поддържа дух на пълно приятелско доверие и искреност.
9. Кръжока се образува за неопределено време.
Публ. в Македонскиот литературен кружок, с. 175-176. Факсимиле. Друг, втори вариант на устава вж. на с. 53-54.

http://www.sitebulgarizaedno.com
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. "Златен век" за оперния ас Никола Гюзелев 15| 8462 |13.01.2012 . Отиде си Волен Николаев - поетът на Щурците 6| 8249 |18.03.2011 . МВР отвори архивите за Гео Милев и Вапцаров 8| 7042 |13.08.2010 . Напусна ни режисьорът Никола Рударов 4| 6978 |26.03.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах