Николай Милчев: За да се чуят камбаните и минаретата

Нито мога, нито ми е работа да ги сравнявам. И единият е Бог, и другият – също. Но никак не е божествено, ами е направо убийствено работите да продължават така.
От векове, от хилядолетия кръстът и полумесецът се удрят един в друг и гледат да се счупят, и гледат да си надделеят. Не им ли стигат Небесата, звездите и Космосът, ами наблюдават отвисоко как чадата им се убиват един друг? И всеки от чадата им мисли, че е прав и че неговият Бог го поддържа.

Лошо е, много е лошо от едни карикатури да потече кръв. Страшно е, когато от карикатурите тече кръв. И когато от нефта потече кръв, също е страшно.

На кръста кървеше Христос, в Сирия кърви Аллах. После в Ница – пак Исус, а после в Египет – Аллах. И така е било винаги – няма край това кървене.

И защото Исус и Аллах и да се разберат, ние няма да го разберем веднага, си мисля, че земните господари във Вашингтон и Москва, в Париж и Анкара, в Ереван, Баку и Кайро трябва след една секунда да са седнали на масата и да си говорят. И никъде да не ходят, докато не се разберат.

Да се разберат оръжията да млъкнат и омразата да млъкне, за да се чуят камбаните и минаретата.
Това си мисля аз.

Ама някой мисли за власт, за пари, за влияние, за разделение, за войни и за мрак. Това, което става, е мрак.

А боговете винаги са били светлина. Или пък са били светлина някога...

Николай Милчев