Новата книга на Ангел Колев „Хъш. Седем плюс седем по Рихтер“ или с България в сърцето

Ангел Колев е журналист, писател, пътешественик и президент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Заедно със своята съпруга Мария са учредители и на родолюбивия проект „За буквите“. Новата книга на Ангел Колев „Хъш. Седем плюс седем по скалата на Рихтер“. /Изд. „Потайниче“, София, 2024, редактор Йото Пацов, художник Иван Гайдаров/, включва осем разказа и шест пътеписа. В предговора ѝ авторът споделя: „Тази книга е едно пътуване. През годините. През всичките години. По всичките пътища. С хората, които през цялото това време са с мен …“

Ангел Колев живее във Филаделфия – САЩ, но в сърцето си носи България. Осемте разказа включени в сборника показват, че писателят има завидна наблюдателност на света около нас и житейското всекидневие. Притежава социално чувство, състрадание и любов към описваните от него персонажи. Изкусен разказвач, както за битовото, така и за духовното.
Първият разказ „Градът“ ни увлича с интригуващия си сюжет и запомнящи се със своята индивидуалност колоритни персонажи: Капитанът и неговото семейство, Боре и кравата Млечка, звездоброецът Ерол, циганинът-китарист Армандо, отговорниците за градската чистота – Милка и Стамат, бай Ангел – Киното, продавачът на вестници Митко Спокойствието. Все чешити, даващи облика на това безименно гранично градче.

„Вълчето не е толкова анималистичен разказ, колкото разказ за незабравимото детство на Апостол, изпълнено с трудности и изпитания, които каляват характера му за цял живот. При обрисовката на своите герои Ангел Колев е пестелив и лаконичен. Той ги представя предимно чрез действията и постъпките им. Разказът „Заставата“ ни вълнува с картината на войсковото напрежение в една гранична застава. Командирът и граничарите са изненадани от поведението на инспектиращия ги генерал, който им напомня, че „пред войнишкия хляб и редникът, и генералът са равни“. Благородният му жест, които прави към командира на заставата потвърждава, че не само воинската чест е важна, а преди всичко човещината.

Разказите на Ангел Колев ни карат сериозно да се замислим. Те ни връщат в детството и младостта. Такъв е разказът му „Село с гара“ – едновременно сага и носталгично завръщане към милите хора – дядо Михал, Бабата, селския чешит Фитката.
Селската гара е гордостта на дядо Михал, но тя е и неговата прехрана. Отделните фрагменти в разказа са споени в смислово цяло, наситено с лека ирония и хумор. Това е разказ за едно отминало и незабравимо време, за това и финалът му звучи затрогващо: „Милият ми дядо. Чувам дрезгавият от цигарите на пресекулки глас: „Никакво село не сте без гара“. Разказът „Хъш“, дал заглавието на книгата, е метафора на бежанец – емигрант. Този разказ е свързан с лични и тревожни преживявания на автора и неговото семейство – бягството на неговия брат в Америка по времето на социализма у нас. Актуално звучи сравнението на писателя с някогашните български хъшове: „Добре са били едно време хъшовете. Като им натежи животът – през Дунава. Като брат ми… И той като хъшовете от Влашко. През Дунава…“ Увлекателният сюжет на разказа и емоционално завладяващото ни съдържание се финализира с алегорията за Берлинската стена: „Стената падна… Стената падна. Хора!... Какво друго? Ами това, че и аз един ден станах хъш“.

„Спомен от Лвов 1972-ра“ е плод на автобиографични преживявания, случки и незабравими мигове от студентството на автора в Украйна. Гладните студентски години, но изпълнени с младежки ентусиазъм и верни приятелства с Тьотя Тоня, Лидия Фомична, българския градинар бай Пеньо от Берегово, Задкарпатието и други. Вярваме в думите на писателя, че това са „спомени, които няма как да изчезнат и се разтворят във времето“. Разказът „Столетникът“ ни отвежда при българина анкъл Джордж, живеещ повече от 60 години в Кливланд, Охайо. Роденият в село Цръклевци от Западните покрайнини на България и преминал границата по времето на кооперирането у нас, не представа да живее със спомените за Коледа, коледарите и бъдникът, с обредите за Гергьовден и печеното агне, около което се е събирала цялата челяд. Където и да е по света човек – родината, родното място и родовата кръв вечно ще го зоват. Милият и мъдър столетник, който е убеден, че „светът е голям и младите ще се оправят. И винаги в живота на хората трябва да има оставена врата, през която да преминеш…“

Последният разказ „Тайната на Вичо“ разкрива загадъчният образ на тракториста, мълчаливеца и добрия човек, запазил неразкрита от другите своята тайна, която отнася в гроба. Трудно е понякога да навлезеш в подмолите на човешката душа, когато чувстваш един човек толкова близо до теб и „в същото време толкова далечен и непознат“.

С разказите си Ангел Колев продължава традициите на най-доброто в българската проза – нейната висока хуманност и нравственост.

Писателят Ангел Колев е майстор на пътеписа. Неговите творби и в този жанр са образни, емоционални и вълнуващи. Пътеписецът съумява да ни отвори вратата към непознати и екзотични светове, за да ги опознаем. Те карат читателя да съпреживее заедно с автора пътеписния разказ. Още първият пътепис в книгата – „Калифорния, Калифорния…“ ни убеждава в това. Авторът умело ни води по местата, които посещава – първата спирка Глен Елен, след това „Лунната долина“, фамилната ферма на Джек Лондон, музейната сбирка на писателя.

При описанието на природата писателят се изявява като художник, а езикът му е образен и колоритен: „ От една страна планината, от другата – океанът. Вечното движение, никога не съм го виждал спокоен, усмирен. Гонещите се към брега една подир друга , искрящи от слънцето зелено – сини вълни, стопяват се, следват ги нови и нови, като стена, които също се стопяват на сушата. Вековно единоборство“.

Писателят ни пренася на знакови места, свързани с друг американски писател и неговото творчество – Джон Стайнбек. Художествените детайли допълват пътеписа , правят го интригуващ и интересен.

Климатичните промени в Калифорния през лятото, авторът е изразил чрез думите на Марк Твен: „Никога не съм мръзнал повече, отколкото през едно лято в Сан Франциско“. „Горещи стъпки в Аляска“ е пътепис, който спира дъха ти, когато го четеш. Една полярна екзотика, но само за смели. Още в самото начало авторът споделя, че тръгва за Аляска „заради Джек Лондон и заради себе си“. Следва интригуващо и художествено обагрено четиво за далечното пътуване, попътните приятелства, полетът с „чесната“ – само двамата с пилота до Форт Юкон. Един друг, примамлив и суров свят, но опасен за всеки, който подцени рисковете от такава „одисея“, за да може след това да си спомня за „онова далечно пътуване в студената земя Аляска“.

Пътеписът на Ангел Колев – „В земята на инките“ ни отвежда в Перу. Той ни заинтригува не само с историческите и природни загадки на тази древна страна, но поражда и размисли и за светът на човека с неговите вечни въпроси и съмнения, за загадъчната ни вътрешна вселена и смисъла на живота. Пътеписецът ни отвежда в загадъчните пирамиди, разказва ни за картофите и царевицата като основни земеделски култури за Перу. Следва вълнуващ разказ за пътуването от Лима до Куско, Акуа Колиенти, до мистичната Мачу Пикчу – древното селище на инките. Посещението на индианската задруга в Андите на 4400 метра височина, където човек има чувство, че е без кожа, а „обувките се отлепват от земята на инките, скоро ще полетиш над смълчаните каменни била, които опират в облаците, покрити с ниски иглолистни храсти с усукани клони“.

„Колумбийски бележник“ ни пренася в Богота и Картахена. Среща ни с българина – виолончелист Минчо и неговото семейство. Авторът споделя: „Та къде ли няма и нас, българите, разпиля ни днешното време по целия свят, като парашутчета от глухарчета, където кацне семенцето там пускаме коренче“.

Най-доброто на всяко пътуване е завръщането. В това ни убеждава и Ангел Колев: „Човек колкото и добре да се чувства в приказна Колумбия, един ден взема самолета и запрашва към дома си

Някои от пътеписните записки са за природни бедствия, като урагана Флойд, връхлетял Филаделфия. С природни катаклизми са свързани и „Апокалипсис“ и „Ураган“. Написани образно и експресивно ние сякаш преживяваме заедно с писателя природните стихии и сушата, защото „всяко страшно нещо, което природата ни праща, е предупреждение“.

И в „Записките…“ Ангел Колев отново ни пренася в своите екзотични пътешествия: „Манаус, по Амазонка“ и „В Токио“.

Последният текст в книгата „Меденки“ е прочувствен разказ за най-скъпото на всеки човек – майката. Трогателно звучат и думите на автора: „Днес мама е няма. Отиде си. В един миг. Пусто ми е без нея, но като се сетя за меденките ѝ, сякаш я виждам до себе си“.

Иван Д. ХРИСТОВ