Новина: Мемоарите на Мирча Елиаде са вече тук!

1933. В Букурещ излиза от печат малък любовен роман с екзотичен сюжет и трагичен край, напомнящ „Мадам Пеперуда” на французина Пиер Лоти  и операта на Пучини „Мадам Бътерфлай”. Заглавието му е „Майтрей”, по името на героинята, младата и красива индийска девойка, в която се влюбва героят европеец. Авторът, МИРЧА ЕЛИАДЕ, възпитаник на Философския факултет в румънската столица, се е завърнал наскоро след тригодишен престой в Индия, страна, в която се е влюбил.

Успехът е шумен, сензационен. Тиражът се изчерпва бързо, следват няколко издания. Младият писател, едва 26-годишният Мирча Елиаде става звезда. По същото време спечелва труден конкурс за асистент в катедрата по логика и метафизика в Букурещкия университет и от този момент – до края на дните си – разделя времето и силите си между изящната словесност и науката. Наистина, удивително е как успява да прави това до смъртта си през 1986, цели 53 години! Работоспособността и самодисциплината му са уникални. Стига до там, че непрекъснато намалява часовете си за сън и почивка, за да може да работи.

Подготовката и ерудицията му удивляват всички още от най-младите му години. Всъщност, още от началните класове и прогимназията, след това и в лицея и като студент, Елиаде е непрекъснато сред книгите – чете, пише, превежда, коментира. Истински „homme de lettre” - / литератор или  букв. човек на книгата/, който през целия си живот ще се ръководи от максимата „nulla dies sine linea” / нито ден без ред/. Пише  от дете: приказки, разкази, очерци, романи, драми, научно-популярни статии. Още като младеж води рубрики в различни вестници и списания, изнася лекции и беседи, превежда, редактира и рецензира книги за издателства, пише студии, монографии, за да стигне в зряла възраст до монументалните си трудове по история на религиите и до забележителните си фантастични новели и  романи.

Без съмнение, Мирча Елиаде е сред характерните, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния облик – при все че някои критици и литературоведи все още  не споделят това мнение. Твърде голяма е неговата популярност като културолог и историк на религиите. Многобройните му научни изследвания – уникални като тематика, динамично изградени, блестящи като стил – му донесоха заслужено световна слава. Повечето от тези книги той написа на френски и английски след Втората световна война –  бяха преведени и публикувани в цял свят, от Чили до Токио,  а след 1989 стигнаха и до нас. В тях откриваме  невероятно широк диапазон от образи и сюжети от Митологията и Космогонията, религиозните вярвания, идеи и магии от различни култури и епохи. Зачетем ли ги, ще се убедим, че това, все пак, не са строго  изградени академични трудове – написани са  живо и пластично.

Съхранили са чувството на младия Елиаде при първата му,  бих казал, любовна, среща с едно от най- древните  учения от Изтока – Йога. Среща, белязала  пътя му на учен и писател.  Наистина, Мирча Елиаде е протеева личност, трудна за  разгадаване, за  точно дефиниране. Този знаменит румънец се е докоснал до ключови за съзнанието и културата на ХХ век теми като: Мефистофел и Андрогина, Вечното завръщане,  Ерос и Танатос, Алхимията, Астрологията. Това е и базата на неговата забележителна и все още недостатъчно популярна, за разлика от научните му съчинения, проза. Неговите забележителни „Спомени”, които издаде сега „Авангардпрнит”, Русе,  редактор Николай Гиндянов, заемат особено място в обемистото му и твърде  разностранно творчество. Те са своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистиката на житейската му съдба. „СПОМЕНИ”  е всъщност жизнената и философската автобиография на забележителния мислител и ерудит- енциклопедист, духовен учител на няколко поколения. Всички останали негови произведения – научни и литературни – могат да бъдат разгледани в светлината на идеите, преживени и описани в тази изключителна книга, която може да се приеме не само като документ за една епоха, но като неговото духовно завещание…

Изключителна книга, която може да се приеме не само като документ за една епоха, но като неговото духовно завещание…

 Представя преводачът Огнян Стамболиев: