Отиде си и бате Николай, затвори „Сладкарница Захарно петле”

Така траурът погълна прекрасната „Сладкарница Захарно петле”, дала безброй надежди и накарала хиляди деца да мечтаят, да се смеят, да искат добри и благородни неща в живота си.

Има нещо кармично във връзката между бате Николай и кака Мариана – приживе и в смъртта. Преди да напуснат живота, двамата бяха най-добри приятели близо пет десетилетия, по собствените им признания. И двамата дарители на надежда загубиха своите деца Надя и Зори. Но продължиха да се подкрепят и да работят за малките си зрители. Само те си знаят как се живее с такава мъка по непрежалимите си рожби.

В една от последните си изяви пред медиите, бате Николай разказваше, че Мариана му казвала:
„Николай, не ми се живее, детето ми го няма, казваше ми тя. Аз, който току-що бях изгубил по подобен начин и моето Наде (дъщерята на Николай Николаев се самоуби – б.а.), й казвах: „Мариана, трябва да победиш мъката, трябва да правим нещо добро за децата в тяхно име. Ела в моята клиника по смехотерапия. Да спасяваме деца! Тогава няма да ни боли толкова!“ Но тя просто се е предала. Моята светла и слънчева Мариана! Кака Мариана. Защо се предаде, мила Мариана? Осиротях... Няма я сестра ми...“.

Преди това той коментираше нарастващата детска агресия така:
"Неврозата ражда най-тежкото и нелечимо заболяване - депресията. До края на живота си ще работя за децата на България. Здравите деца на България са по-болни от болните, защото са преяли с компютърни игри, гнусна храна и фалшив морал. Хората са депресирани, а депресията е по-страшна от СПИН. Моята цел е лечението на душата. Това е проблем №1 в България".

Бате Николай се родил преди 77 години в крайдунавското малко градче Силистра, но доживя сетните си дни в софийското село Вакарел във 180-годишна къща, която шеговито наричаще „потомствен дворец”.

На два пъти – миналата и поминалата година анонимни изверги го нападаха в гръб, пребиваха и ограбваха. Дори тогава той не намрази човешкият род, а разказваше с тъга и безпомощност за сполетелите го беди.

Доброто пламъче в очите му не помръкна и след зверската катастрофа, която преживя през 2017 г. „Видях тунела, но бялата светлина беше много високо. Господ реши пак да ме смъкне долу“, разкри актьорът усещанията си за пребиваването в състояние на кома.

Преди да бъде пенсиониран доброзорлем, той играеше на сцената на Народния театър „Иван Вазов”, а от изявите му в киното ще бъде запомнен с ролята на Джани Леопарди в "Оркестър без име".

Талантът на Бате Николай за пръв път е забелязан в ролята му на клоун и илюзионист в цирка. Малките пациенти на института за спешна помощ "Пирогов" пък ще го запомнят като "професор Коко" от "Клиниката по смехотерапия". През 2015 г. бе удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век" за принос към изкуството.

Той от години е с разклатено здраве, страдаше и от тежко онкологично заболяване. Приживе се шегуваше, че Ванга му пророкувала, че ще умре след 80-ата си годишнина. "Много ми се виждат годините. Какво ли не преживях. Роден съм в театъра. Майка ми е получила родилни болки и драматургът ме е изродил. Надявам се един ден и в театъра да си отида - ей така на представление примерно", коментира пак в свое интервю Бате Николай.

За съжаление не дочака да се сбъдне пророкуването на Ванга. Но живя под девиза на любимия си Чарли Чаплин: “Моята болка може да бъде причината за нечий смях, но не искам никога моят смях да бъде причина за нечия болка.”

Аделина Делийска