0|
10401
|31.07.2017
АРТ ДЖУНГЛА
Отиде си иконата на френското кино Жана Моро
Френската актриса Жана Моро, участвала в някои от най-харесваните от критиците филми на ХХ в., е починала на 89-годишна възраст. Актрисата, чийто дрезгав глас и завладяваща красота очароваха кинопубликата, е открита мъртва в дома си в Париж, съобщи агентът ѝ.
Моро е родена на 23 януари 1928 година в Париж. За нея критиците казваха, че е "идеал за интелектуална женственост." Често е наричана най-добрата актриса на съвремеността. Жана Моро е родена в Париж. Тя е видна фигура във френското кино и една от водещите актриси на театър „Комеди Франсез“. Дебютира като актриса в киното с филма „Последна любов“ (1949), а като режисьор е известна с филма „Девойката“ (1979). Първият филм, който режисира, е „Светлина“ (1976), а общият брой на филмите, в които участва е над 115. Носителка е на „Сезар“ за най-добра актриса, както и на БАФТА и на награда от филмовия фестивал в Кан. Има и няколко награди за цялостна кариера.
Името ѝ нашумява със зараждането на френската „нова вълна" в киното. Тогава нейният бивш съпруг, вече покойният режисьор Луи Мал, я заснема в емблематичните си филми „Любовници" (1958) и „Асансьор за ешафода" (1958). Веднага след премиерата им Моро се превръща в символ на независимото кино, каквото по онова време с необикновен ентусиазъм правят младите Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар. В епохата на авторското кино тя участва в етапни творби на века – „Жюл и Жим" на Трюфо, „Дневникът на една камериерка" на Луис Бунюел, „Валсиращите" на Бертран Блие.
Знаменитият моделиер Пиер Карден я нарича „великата жена на френското кино", а титанът Орсън Уелс я нарича най-великата актриса в историята на киното. Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била шеф на журито на фестивала в Кан. Тя обожава киното. В Париж дори има киносалон с нейното име. Неслучайно нарича седмото изкуство „оръжие, което не пролива кръв". Облечена от глава до пети в „Шанел", звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно. Казвала е, че е могла да стане готвачка, за да „достави удоволствие на хората”. Както и икономка, защото се научава да прави всичко, когато е малка: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.
Името ѝ нашумява със зараждането на френската „нова вълна" в киното. Тогава нейният бивш съпруг, вече покойният режисьор Луи Мал, я заснема в емблематичните си филми „Любовници" (1958) и „Асансьор за ешафода" (1958). Веднага след премиерата им Моро се превръща в символ на независимото кино, каквото по онова време с необикновен ентусиазъм правят младите Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар. В епохата на авторското кино тя участва в етапни творби на века – „Жюл и Жим" на Трюфо, „Дневникът на една камериерка" на Луис Бунюел, „Валсиращите" на Бертран Блие.
Знаменитият моделиер Пиер Карден я нарича „великата жена на френското кино", а титанът Орсън Уелс я нарича най-великата актриса в историята на киното. Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била шеф на журито на фестивала в Кан. Тя обожава киното. В Париж дори има киносалон с нейното име. Неслучайно нарича седмото изкуство „оръжие, което не пролива кръв". Облечена от глава до пети в „Шанел", звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно. Казвала е, че е могла да стане готвачка, за да „достави удоволствие на хората”. Както и икономка, защото се научава да прави всичко, когато е малка: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads