И отново протест пред парламента

Григор Гачев е писател на научна фантастика и фентъзи, преводач от английски и руски.Роден е на 24 април 1966 г. в София. Завършил е медицина и информатика. Работи във фирма за компютърна поддръжка и информационно обслужване. Дългогодишен член на софийския клуб за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“. През 1992 г. създава SF&F BBS - първата в Европа електронна библиотека, специализирана за фантастика. Затворена е през 1999 г., но към затварянето си тя има около 3500 текста, много от тях нефантастика. Текстовете от нея са сваляни хиляди пъти; тя дава, пряко или непряко, началото на много други електронни библиотеки. Блогер, участник в акциите срещу купуването за пореден път на скъпи коли за Народното събрание и в защита на раково болните и в намерилата широка популярност подписка срещу неморалната политика на ИК „Труд“, принудила администраторите на сайта за слепи да свалят от там произведенията на Елин Пелин и други класици на българската литература 

--------------------------------------------------------

Този път в сряда. За да видим какво се получи от всичките искания, заради които протестирахме досега.

Мислех да пиша подробен запис, но намерих при Селин нещо по-добро, отколкото бих могъл да стъкмя. Около предишния ми запис пък се разгоря коментарна дискусия. Ще си позволя нахалството да публикувам част от нея. (Май и този запис ще стане километричен. Чукча писател… :)

Коментарът:

Аз няма да посетя протеста на 28 януари. Защо няма да го посетя? Защото на 28 януари ще живея живота си - който на този етап, за съжаление, не включва граждански протести; и който, за щастие или съжаление, включва много други по-важни за мен сега неща. И хора. Или добитък, явно зависи от класификацията. Малко съм уплашен. И малко…хм, отблъснат. Уплашен съм от отношението човек-човек, демонстрирано от някои тук, включително и в писмото. “Социалното животно у теб не прилича на социалното животно у мен. В своята социалност, ти си по-низша форма на живот. В своята етика, ти си по-низша форма на живот! (затова имам право да демонстрирам превъзходството си и да налагам “възпитателни практики”) В емоционално отношение, ти си по-низша форма на живот!!!! (личният ти, НЕОБЕКТИВЕН такъв, или дали да не го нарека май съществуване, така и така си добитък - той не ме интересува!)” Хора, които харесвам, хора, които обичам, няма да дойдат на протеста. Не ги вълнува. Изглежда са добитъци. Това ме плаши и натъжава, но и малко ме радва - защото повечето от тези мои приятели не познават тези по-горе и, слава богу, няма да им се наложи да им искат услуги, лични или другояче. Ако тълкуванието на казаните по-горе неща звучи на някои крайно и “неразбрало” - съжалявам. Нямам за цел да поучавам или да се Възмущавам от част от написаното тук. Просто съм малко уплашен и натъжен. Не по социалному, нито дори по моралному. А по емоционалному, по човешки.

Отговорът ми:

Имаш защо да си уплашен. Но не от това, което казваш. И го знаеш.

Знаеш, че си жив човек, и задължително в един момент ще ти потрябва помощ, за протест или друго. И си уплашен от това, че когато това стане, аз ще ти я откажа. Ти знаеш, че съм прав - след като ти не подкрепяш мен, нямаш как да искаш аз да подкрепям теб. Но нещо в теб иска хем да изядеш тортата, хем да си я запазиш цяла. И започваш да търсиш как да ме обвиниш във фанатизъм, или каквото друго ти хрумне, за да оправдаеш комбинацията от нежелание да даваш помощ и страха да не я откажат на теб.

Сигурно си ядосан. Защото неведнъж си помагал на други, и си убеден, че не заслужаваш подобни думи. Но така ли е?

На кого си помагал - на който има нужда от помощ, или само на който ти е приятно? Ако е второто, какво странно виждаш в позицията ми? Не ти е приятно - не помагаш. Дължиш ли някому обяснение защо не искаш? Не, естествено… Съответно, на мен не ми е приятно - не помагам. Дължа ли някому обяснение защо? Не, но въпреки това съм го дал. За да са нещата наясно, и видими.

Ако си помагал на всеки, който има нужда от помощ, и те е помолил, защо не помагаш сега? Заради фанатизма, казваш. А ако не беше прочел “фанатичния” ми запис, щеше ли да дойдеш на протеста? Тук можеш да отговориш каквото искаш, но не лъжи себе си. Спиралата на самонадлъгването не пуска лесно, и опустошава личността бързо… Нямаше да дойдеш, нали? Нека сме честни. А защо? От исканията на този протест имаш изгода и ти. Нима не искаш природата да бъде опазена? Корупционерите, благодарение на които и ти и аз живеем мизерно, да бъдат махнати или притиснати да имат мярка? МВР да не подслушва безконтролно комуникацията ти в Интернет, и “къртици” на престъпността вътре да изнасят информация кой е взел заплата и къде може да бъде срещнат, или кой е на почивка и домът му е празен…?

Да, знаеш тези неща, но те не са сред приоритетите ти. Въпреки че и теб те касаят точно колкото и мен. Не ти се дава труд да опазиш интересите си. На работа (или каквото друго) ще отидеш, защото знаеш, че няма кой друг вместо теб, и шефът ще те накаже. За общото обаче - не. Оправдаваш се пред себе си, че то само ще се опази, или друг ще го опази вместо теб. И знаеш, че лъжеш себе си, знаеш чудесно, че това си е твоя работа. Но не можеш да разбереш защо тогава не искаш да го направиш, въпреки всичко.

Всъщност, истината е очевидна и за теб. Много добре разбираш, че на работа ще отидеш, понеже инак шефът ще развърти остена. А ако не отидеш на митинга, никой няма да те накаже, само ще пострадат интересите ти. Но не искаш да го приемеш, понеже то означава, че всъщност си добитък. Не, не в моите очи. В твоите собствени. Само че е толкова обидно, че е по-лесно да не го приемаш, и да си търсиш оправдания. (Което пък звучи срамно, но всъщност значи нещо чудесно - че вътре в себе си не си съгласен да си добитък, и че не можеш да се приемеш така. Че искаш да си човек. Че не си угоена душа, увита в лайна, а имаш ум и съвест - просто не си събрал решителност и истинност пред себе си да бъдеш човек с постъпките си.)

Да действаш като човек можеш да решиш само ти. Аз не мога да те накарам насила, нито бих, дори да можех. Ако ти не искаш да пазиш своето, не бива да бъдеш насилван. Трябва да бъдеш оставен да изгубиш каквото не си пазил - това е единственият начин да се научиш. Затова и принципно нямам право да те моля да дойдеш на протеста, колкото и да ми е тъжно за природата и прочее… Само че те са сред моите приоритети. Аз не искам да ги изгубя, а не мога да се преборя за тях сам. Затова те моля да ми помогнеш. И ти казвам, че иначе пък аз няма да ти помогна, когато си в нужда. Как реагираш? Идваш, за да ти помогна пък аз друг път? Или не идваш, и приемаш, че няма да ти помогна, след като ти не си ми помогнал? Това са двата честни начина.

Никой от двата. Обиден си.Ако беше избрал някой от двата честни начина, нямаше да изпитваш обида, нито щеше дори да проумяваш какво може да е обидно в думите ми. Обидното в тях е, че ти показват как нещо в теб иска да получава, но не иска да дава. Как не си каквото се чувстваш, и би искал да бъдеш. Затова и търсиш оправдание в емоционалността и човешкото.

И надали ще ми простиш, че те лиших от това оправдание. Защото смяташ, че си опозорен от обясненията ми, ако не и оклеветен. Но истината е, че оправданието с човешкото е вярно. Който не е бил в точно такава ситуация, нека ти се смее или да те презира. Аз съм бил неведнъж - нямам очи да хвърля камък по теб. Но дано ми простиш, че се мъча да ти покажа, че тайно от себе си се опитваш да излъжеш себе си.

Не съм фанатик. Просто искам да има чиста природа, и чисто общество за всички нас. Или поне за тези, които поне веднъж са си мръднали пръста да направят нещо, за да ги имат. Уви, няма как те да ги имат, а другите не. Но мисля, че всеки, който разбира себе си, би помагал. Затова и пиша този километричен ферман. 

Григор Гачев