Реклама / Ads

5| 14217 |14.02.2012

Пробит покрив съсипа стенописите в култовата кръчма „Пловдив”

.
Георги Бояджиев-Бояджана
Реститути замазаха с блажна боя безценните фрески Стенописите в бившата кръчма “Пловдив” – място на местната бохема за цели 40 години, са безвъзвратно съсипани от течащия покрив на сградата, съобщи за “Торнадо” едната собственичка - Пенка Шопова.
Тя и брат й Иван притежават помещението, което в момента е дадено под наем на магазин за луксозни домашни потреби. “Пет години водихме дело с единия от съсобствениците на сградата и го спечелихме – коментира тя. – Накрая ремонтирахме покрива, но всичко ни струваше страшно много пари”.

“Пловдив” престава да е кръчма преди около 8 години. След промените от 1944 година държавата плаща наем на собствениците, а през 1972 година я купува на символична цена, разказва Тако Гарабедян, управлявал кръчмата от 1982 година до реституцията. Стенописите са изографисани през 60-те години от блестящите пловдивски художници Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йони Левиев, Георги Бояджиев-Бояджана, Христо Стефанов, Александър Балдев, Здравко Захариев, Петър Драмов-Драмчето, Петър Дочев, Димитър Павлов-Точката. Това става по времето, когато управител е Сотир Кронев. “Аз заварих стенописите в безобразно състояние и като човек естет, роден и израснал в Стария Пловдив сред хора на изкуството, поканих художниците да ги реставрират – разказва Гарабедян. – Тогава около седмица рисуваха Бояджана, Димитър Киров, Жоро Слона, Николай Кучков, Краси Русев, Кирил Славчев-Швепса, Петър Дочев, Спас Нешовски и Максим Бояджиев.

Цялата стена вляво от входа беше на Бояджана, дясната стена, пространството над входната врата и стените в дъното до бара също бяха изрисувани.” След това Гарабедян покрива стенописите с фиксатор, за да се запазят по-дълго. Когато реститутите поемат сами кръчмата, те измазват с бяла блажна боя рисунките на 50 сантиметра височина над еднометровата ламперия, изтъркани от столовете и подпиранията на клиентите, спомня си бившият управител. “Можеха да ни извикат тогава да ги реставрираме, повечето от художниците бяха още живи”, каза за “Торнадо” синът на Златю Бояджиев Георги Бояджиев-Бояджана, изрисувал една от стените на кръчмата.

Самите собственици не желаят да коментират решението си, нито да обясняват защо сега стенописите са покрити с гипсокартон и от тях няма следа. Тяхната племенница Йоанна Шопова-Филкина сподели, че им е мъчно за ценните стенописи и съжаляват, че така се е случило. “Кръчмата престана да съществува, защото имаше проблеми с кухнята. Но може би помещението трябваше да бъде превърнато в галерия или арт магазин, за да се запазят прекрасните рисунки по стените”, сподели тя.

В средата на 80-те години военните искат да вземат кръчмата за военно-отчетно бюро, спомня си Тако Гарабедян. Тогава Димитър Киров, който е председател на групата на пловдивските художници, вади документ, че тя е обект на монументалното изкуството от местно значение. По-късно, когато реститутите стават отново нейни собственици и имат идея да я превърнат в италианска сладкарница, точно това ги спира и “Пловдив” продължава да е кръчма. Постепенно обаче имиджът й запада и
един ден легендата се превръща в магазин През златните години кръчмата има световна слава. “Бях във Виена сред български емигранти и един пловдивчанин, заминал през 1945 година, разбирайки, че съм бил неин управител, се разплака и изпадна в мили спомени – разказва Гарабедян. – Толкова се умили, че готиният пич от кръчма “Пловдив” е там, че плати сметката на цялото заведение.”

Кръчмата е задължителна спирка на всички театрали и хора на изкуството от София и чужбина  – там си пият ракията Стоянка Мутафова, Коко Азарян, Йълдъз Ибрахимова, там израства и художникът Кольо Карамфилов. Велики планове за бъдещето кроели и създателите на ранното СДС Иван Костов и хората около него, мяркал се и бившият кмет на Пловдив Спас Гърневски. Веднъж Костов пристигнал със страшни болки в кръста, които го измъчвали от три месеца. “Заведохме го с един мой приятел при чакръкчията от село Бенковски Бай Кино – спомня си Тако Гарабедян. – Когато Костов излезе отвътре, Бай Кино му извика: “Ходи, бе, ходи!” и за негова най-голяма почуда той се изправи и възкликна, пристъпвайки: ”А, ама аз вървя!”
Днес пловдивчани продължават да тъгуват за кръчма “Пловдив” и са създали инициативен комитет, който да организира откупуването й от сегашните собственици и възстановяването на кръчмата и стенописите Те говорили с български емигранти в Чикаго с добри финансови възможности, но засега идеята е стопирана. Според закона трябва да минат 50 години от създаването на стенописите, след което сградата може да бъде обявена за паметник на културата. Това ще се случи през 2018 година. Чак тогава ще бъдат предприети постъпки за закупуването и възстановяването й, обясни синът на Бояджана журналистът Златин Бояджиев. Той планира да разговаря с община Пловдив за евентуална помощ.

Aнис Бос
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. “В защита на пещерния човек” История 5| 7831 |13.02.2012 . Мерил Стрийп спечели БАФТА за „Желязната лейди“ 1| 6370 |13.02.2012 . Сбогувахме се с Ангел Георгиев - Ачо 7| 6576 |09.02.2012 . Владимир Висоцки и любовите му 9| 35975 |25.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ