Разбиване на преводачески митове

В любопитната творба са описани и систематизирани фактите около това какво от англоезичните автори на белетристика, ползващи религиозни мотиви, е превеждано на български език и как е направено това. Оказва се, че преводачите са били подвластни на идеологията и политиката по онова време и нерядко са изопачавали буквално казаното от авторите. Така човек неволно си задава въпроса: "Абе, ние какво всъщност сме чели"...
Мария Пилева научно доказва, че голяма част от персонажите в „Пътешественикът“ на Дж. Бъниан, „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Чичо-Томовата колиба“ на Хариет Б. Стоу и Дикенсовата „Коледна песен“ съществуват с изкривени образи в българското литературно пространство, тъй като са познати най-вече от огромните тиражи с цензурирани издания от близкото комунистическо минало. "Това ме провокира да се върна назад във времето на първите преводи, повечето от които се оказаха с изключително богат образен език и изобилие от библейски и религиозни теми и мотиви. Така познатият като уповаващ на собствените си сили, за да развие цивилизационния модел, Робинзон Крузо се разкрива в светлината на идването на блудния син на себе си; Чичо Том от борец срещу несправедливия западен насилник може да се прочете като верния настойник; Чичо Скрудж от непоправим скъперник, олицетворение на социалната неправда, като обращенеца; а Християн – като духовния пътешественик от този свят до онзи.

Преодоляването на остарели клишета като това, че литературата скъсва с религиозното през Възраждането и дистанцирането от критическите соцтвърдения, тотално повлияли литературата и отнели ѝ библейското начало, биха спомогнали за преосмисляне на някои от подходите при обучението по литература в гимназията и ВУЗ, както и за развиване на естетически вкус", коментира г-жа Пилева пред "Фрог нюз".