Реклама / Ads

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ

41| 5903 |23.09.2021 АРТ ДЖУНГЛА

Разбулване на тайните: ГРУ и Коминтерна „вдигат“ въстанието през 1923 г., загиват много невинни

.
Въстанници през кървавия септември...
Един тежък за България епизод е Септемврийско въстание от 1923 година. Друг случай е атентатът в църквата „Света Неделя“ в София на 16 април 1925 година. Всъщност около тези две трагични събития историята си прави всякакви експерименти, заради идеологическите и пропагандни внушения, които се вкарват в историческите факти.

Ето какво пише проф. Андрей Зубов, д.и.н., редактор и съставител на двутомната „История на Русия. ХХ век“.

За всемирното и историческо значение на руската революция е написано и казано много. Но ние невинаги си представяме, какви последици е имало от нейното приложение практически. А става дума за проливане на кръв, насилие, трагедии и разпад на националното единство на цели народи и държави, дори на много близки на Русия. Такъв е случаят с България, която през 1923-1925 година попада в ситуация, която променя нейния исторически път и съдба. „Благодарение“ на Русия…“.

Друг изследовател на връзките на Коминтерна с руските тайни служби и най-вече с Главното разузнавателно управление Игор Симбирцев разкрива детайли и факти, за които дълги години българските управници и учени мълчат. Някои от тях са потресаващи и оголват съвсем друг образ на Комунистическия интернационал, който досега ни е представян като много ценен орган, ръководил борбите на световния пролетариат. Разкриването в тази книга на някои непознати страници не е опит за развенчаване или отричане на казаното и написаното в трудове и учебници. Скромните ни усилия са насочени към опознаване на историята ни отвъд забраните и табутата, налагани от „студената война“ и комунистическата идеология. Прикривайки истината или манипулирайки факти тя е успявала не само да оцелее, но да изтъкне себе си като водеща историческа сила, повела българите по „пътя на възхода“. Гръмки думи и лозунги, зад които се спотайнат тъмни истини. „Неприятни“ за „творците“ на новата ни история, които на всяка цена искат да останат в паметта на хората като „строители“ на нов живот, пълноценен и красив. На всяка цена… Само че архивите и документите са неумолими. Рано или късно те извършват своите корекции.

Според Симбирцев от средата на 20-те години, до закриването му през 1943 г., в продължение на две десетилетия, ръководството на Коминтерна в Москва е изпълнявало двойна, дори тройна роля. Става дума за три функции: официалната – той е център на бъдещата световна революция, която така и не се е случва; да бъде център за свръзка на просъветските партии в чужбина; и най-важната – чрез съветските тайни служби да се прониква в други страни и да се прокарват интересите на властта в Кремъл.

 

Провалът на идеята за износ на революция се е доказал многократно. И коства хиляди жертви. Такова е въстанието на германските комунисти в Хамбург през 1923 г., потушено брутално за едно денонощие. В Коминтерна отчели: Лоша подготовка.

Същата година в България е било потушено в кръв подобно въстание, отново подготвено от Коминтерна и преди всичко от експертите на военното разузнаване на новата болшевишка държава. По идея на тогавашното ръководство на ГРУ в съветското посолство във Виена, началникът на военното крило на Българската комунистиеска партия Янков, щатен сътрудник на ГРУ, а по съвместителство и агент на Коминтерна, оборудвал истински склад за боеприпаси и взривове за бъдещето покушение срещу цар Борис III и министър-председателя проф. Александър Цанков. Там, във Виена, се чертаел и планът за бъдещи бойни действия в България, издигане на барикади и подривна дейност. За ужас на посланика дори шкафовете в неговия кабинет били натъпкани с взривни устройства за терористична дейност.

 

Тук се налага малко отклонение, за да свържем подготовката на терористични актове на Балканите, в това число и в България и паралелно с това, подготовката на първите бойни групи в Близкия и Средния Изток, които по-късно стават основа за възникване на тероризма в някои арабски страни. Има такава свързваща линия между тероризма на Балканите и този в арабския свят. Общото е Руското военно разузнаване. Именно то създава съответните структури в България, Турция, Югославия, Румъния и др.

Но да следваме събитията. Всичко започва веднага след Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г. Мегаломанските идеи на Ленин за световна революция, поддържани дълго време от Сталин, били трансформирани в държавна политика. Важен щрих в тази дейност на Руското военно разузнаване е, че още тогава започва създаването на бойни отряди в новоучредените комунистически партии в много страни.

След Октомврийската революция в Русия нейни емисари успяват да съдействат за създаване на комунистически партии в Персия, Турция, Палестина, Египет, Сирия, Ирак, Алжир, Тунис и др. Както пише в своите записки Евгений Думбадзе, „членове на новите партии и особено техните ръководители били в тесни връзки с руските тайни служби“. Някои дори не осъзнавали това, защото смятали, че комуникират с представители на Коминтерна. Именно коминтерновските агенти вербували сред новите компартии информатори и набелязвали хора за специално обучение в Съветска Русия.

За тази цел бил създаден Комунистически университет на трудещите се от Изтока. Това става през 1921 г., а университетът е обявен за учебно заведение на Коминтерна. В него се обучават бъдещи кадри на Военното разузнаване и НКВД. Главният офис на университета бил в Москва, а филиалите в Баку, Иркутск и Ташкент. През годините там се обучавали на специална подготовка и подривна дейност представители на 73 националности от десетки страни. Негови възпитаници са видни активисти на комунистическите партии като иракчанина Юсиф Салман Юсиф, палестинеца Мухамед Наджети Сидки, сириеца Халид Бакдаш и др.

Първите бойни групи в тези страни били ръководени именно от випускници на университета и се състояли от алжирци, йеменци, палестинци, сирийци, тунисийци и пр. Обучавали се, разбира се и партийни кадри от средите на интелигенцията. В същото време се готвили и хора за въоръжена борба, терористични актове и саботажна дейност. Те се избирали от съсловиято на бедуините, общи работници, моряци…  

В едно секретно писмо „До членовете на Комунистическата партия на Палестина“, изпратено от Коминтерна през декември 1930 г. до новоучредената Палестинка комунистическа партия пише: „Ръководството на Коминтерна възприема Палестина като арабска страна на еврейските и арабските трудещи се“. В писмото се подчертава, че „английският империализъм е превърнал еврейското малцинство в оръдие за подтискане на арабското население“. Затова еврейските кадри трябва да се изтласкат от партийните организации и да се заменят с араби. По този начин, ще се създадат отряди „като юмрук“, които да воюват по всякакъв начин с английските империалисти и техните еврейски съюзници. Става ясно още в кои години е заложен конфликтът между Палестина и Израел. Научаваме и каква е била позицията тогава на Москва.  

През 1923 г. сирийско-ливанските националисти сами се свързват с ръководството на Коминтерна, за да поискат помощ за създаване на компартия в Сирия, която да ръководи въоръжена борба. В сводката на Военното разузнаване до ръководството на комунистическата партия в Кремъл пише: „Сирия се намира на големия път на световната политика, където световният империализъм води борба срещу революционния Изток и против СССР“. Тогава се взима и решението да се подготвят възможно най-голям брой диверсионни групи от местното население, което да воюва със световния капитализъм.

По това време Руското военно разузнаване вече е особено активно и в Афганистан. Посолството на Москва в Кабул било пълно с представители на Коминтерна, които всъщност били щатни разузнавачи. Изследователят Юрий Тихонов описва, как именно в Кабул руските шпиони създават първата „Индийска революционна база“, ръководена от Николай Бравин. Именно той организира тяхното обучение с цел въоръжена борба срещу Англия. Кадрите преминали специална подготовка в Ташкент, след което извършили няколко нападения срещу английски военни бази, които още тогава били описани като терористични нападения в световни издания, но в Москва пресата ги отразила като „революционни действия за мир и свобода“.

Почеркът – там и на Балканите, - е един и същ. Обучените кадри са от люпилнята на вече Съветското военно разузнаване и структурите му в Коминтерна.

 

Откъс от книгата „Под сянката на прилепа“ на издателство „Слънце“

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 2754 |23.09.2021 Владимир Зарев: Опитвам се да оставя в националната памет една епоха . 0| 2664 |22.09.2021 Владимир Зарев получи наградата за духовен принос на името на Вазов . 0| 2678 |21.09.2021 ”Мътната река на надеждата” - втора книга на журналиста Георги Христов . 3| 5255 |21.09.2021 Кирил Кадийски за Фрог: Дядо съветва своето внуче на 14 септември

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ