РМС-сист оценява картини на Батето, според 24 часа

Свилен Русев оценява собствени картини. Тежката задача да оцени колекцията от картини на Батето се пада на академик Свилен Русев. Това гласи част от текст, който в. 24 часа предлага на своите читатели на 24‒25 стр. в съботното си фолио под заглавие „Архивите са живи”.

Статията за „Свилен Русев” всъщност е част от фолиото и навсякъде в текста се явява единствено и само това име. Кой всъщност е Свилен Русев, запитва се веднага озадаченият читател, несхващайки защо точно този човек ще оценява картините на Батето. По‒паметливите веднага се досещат, че Свилен Русев е по‒известен като един от 5‒мата от РМС. Роден е в Долна Диканя, Пернишко и е бил деец на младежкото революционно движение в България, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война и партизанин от Дупнишкия пратизански отряд "Коста Петров". Загинал е на 14 май 1944 год. в сражение c полицията при с. Дебели Лак, Радомирско.

В този смисъл изглежда повече от изключено един от 5‒мата ремсисти да оценява въпросната колекция от картини. Най‒вероятно пишещите материала са имали предвид Светлин Русев, български художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството, академик на БАН. Той е завършил живопис през 1959 г. при проф. Дечко Узунов, бил е председател на Съюза на българските художници в периода 1973—1985 г. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. Русев е народен представител с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. и действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г.

Да объркаш близкозвучащи имена е човешко, случва се на всекиго. Въпросната грешка обаче очевидно е извършена на всички нива във вестника. Оставяме настрани факта, че тя е напълно последователна, а не еднократна. По‒озадачаващо е, защо не е „хваната” от никого, тъй като обикновено такъв текст минава след автора през редактор в отдела, прави се на страница, оттам отива у зам.-главния редактор, дежурния редактор, наблюдаващия броя и коректора; т.е. би трябвало да носи подписите на всички тези хора. Куриозът е почти толкова голям, ако многократно обявим като автор на прочутото платно Герника Павел Пикасо.

Frognews.bg