Руският поет с незабравимия глас на свободата

"Хубавите песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго.
  Защото хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много нерви,
  умират рано. Да, за съжаление, и така става, а песента-
  хубавата песен - може да продължи живота!"

  Владимир Висоцки

 Владимир Висоцки е роден в Москва на 25. I. 1938 г. Той е сред най-известните бардове в Съветския съюз. Автор е на около 700 песни и стихотворения, изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти из цяла Русия и на много места по света, включително и в България. Съветското правителство по ,,онова” време признава заслугите му като актьор, но музикалното му творчество остава неразбрано и непризнато от комунистическата държава. Голяма част от песните му са  забранени. Най-впечатляващата негова  роля  е в театър „Таганка”, - превълъщението му в Шекспировия Хамлет. Сред най-силните стихове с китарен съпровод са ,,Муза”, ,,Само той не се върна от боя”,  ,,Глупак” и ,,Милиционерски протокол”.

 Официалната версия за смъртта на Владимир Висоцки е сърдечен удар. Според близки до Висоцки тя се дължи на прекалената употреба на алкохол и наркотици, с които поетът е злоупотребявал. Той умира точно, когато в Москва се провеждат  летните олимпийски игри. Нито една съветска медия не съобщава за кончината му, с изключение на вестник ,,Вечерна Москва”, и то три дни по-късно. Въпреки това, новината достига до всички краища на Русия и в чужбина. Западни станции, като ,,Гласът на Америка”, пускат целодневно негови песни в радиоефира, а пред театър ,,Тагнка” се стича огромна тълпа. В деня на погребението има дори хора, които са се качили по покривите на съседните сгради, за да наблюдават траурната процесия. След смъртта му поетите с китара Булат Окуджава и Юри Визбор пишат песни за него, а Марина Влади посвещава книгата ,,Владимир и прекъснатият полет” на живота и творчеството му. През 1986 г. получава посмъртно званието  заслужил артист, а 1987 г. се създават игрален и документален филм за Висоцки. Руската космическа станция дори дава името ,,Владимир Висоцки” на космически астероид.

Стихотворението ,,Само той не се върна от боя” е своеобразен шедьовър в творчеството на Висоцки. То е създадено от поета през 1969 г., а българският му превод излиза под перото на Добромир Тонев едва през 1984 г. Frognews.bg предоставя на читателите си и песента, която бардът е написал по своите стихове:

 Само той не се върна от боя

Всичко някак е друго... А както преди

пак просторът е тих и спокоен,

и гората е същата с тези води...

Само той не се върна от боя...

Аз не знам кой беше прав - често спореше с мен

и държеше на правдата своя.

Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,

в който той не се върна от боя.

Неуместно мълчеше, не пееше в такт,

нещо друго все бъбреше, свое,

всяка сутрин ме будеше още по мрак,

а от вчера го няма. От боя.

И не само това, че е пусто сега:

изведнъж осъзнах - бяхме двама...

И раздухваше вятърът мойта тъга,

щом след боя разбрах, че го няма.

Пролетта се отскубна днес като от плен

и гласът ми увисна в покоя:

"Ще запалим ли, брат!" - но е тихо край мен.

Вчера той не се върна от боя.

С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.

Те са даже в смъртта часови...

Отразен в тоя лес като в синя вода,

небосводът притихва спокоен.

И в землянката имаше място за нас,

беше общо и времето в строя.

Всичко вече е мое, но мисля, че аз,

сякаш аз не се върнах от боя.