Синът на Шоплука

Майсторът на късия разказ идва на тази земя на днешната дата през далечната 1877 г. в софийското село Байлово в семейство с единадесет деца. Баща му се занимава с най-различни дейности, от земеделие до проектирането на вятърна мелница, описана по-късно от сина му в едноименния разказ. Майката на писателя се парализира след неговото раждане.

Елин Пелин завършва началното си образование в родното си село, след което последователно сменя училища в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Така и не успява да получи гимназиално образование, но се увлича силно по българската и руската литература. През 1896 г. кандидатства в рисувално училище, тъй като живопистта е втората му страст след литературата, но не е приет. Остава в Байлово и там написва първите си сериозни произведения.

От есента на 1899 г. Елин Пелин се премества в София, където е притиснат от финансови проблеми, които го преследват до края на живота му. Той работи като университетски библиотекар. В последствие е преместен в Народната библиотека, в която се труди 6 години. А от 1924 г. е назначен за уредник в къщата музей ,,Иван Вазов”, където остава до пенсионирането си. През 1940 г. става редовен член на БАН. Същата година е избран и за председател на Съюза на българските писатели. Помага в редактирането на много списания, както за възрастни, така и за деца.

Творчеството му е изключително разнообразно и интересно за всяка аудитория. Най-характерни обаче остават уникалните му къси разкази, които съставляват живописен портрет на българското село от онова време - ,,Напаст божия”, ,,Ветрената мелница”, ,,Андрешко”, „На браздата”, „Косачи”, „На оня свят”, „Задушница”. В този контекст е и повестта ,,Гераците”, но в нея авторът показва и започващия упадък на патриархалните нрави и морал чрез съдбата на трите поколения Гераци.

Ненадминати и неповторими за българската литература са стихотворенията, поемите и разказите, характеризиращи родния край на Елин Пелин – Шоплука. От тях извира искрен хумор, цветисто остроумие и специфична самоирония – например сборникът ,,Пижо и Пендо”, който съдържа хуморески в мерена реч и проза. Елин Пелин е автор и на редица злободневни фейлетони, сатирични очерци, притчи и философски разкази.

През 20-те и 30-те години на миналия век пише предимно детски произведения - поеми, басни и хумуристични разкази. Безспорен е приносът му в преразказването на български народни приказки - ,,Клан-клан недоклан”, ,,Неродена мома”, ,,Сливи за смет”. Юношеските му романи ,,Ян Бибиян” и ,,Ян Бибиян на Луната” и до днес остават недостигнати образци, които се изучават в българското училище.

Творбите на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, те са преведени на повече от 40 езика. Извън тях той създава редица непубликувани произведения, написани в духа на т. нар. нецензурираната сатира. Прави и много пародии на класически литературни творби. Част от творчеството на Елин Пелин звучи актуално и денс, когато страната ни вече е член на ЕС и НАТО.

Отечество любезно

Отечество любезно, как хубаво си ти!
  Иван Вазов

Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти - земя, небото ти небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива...
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоперим,
ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
Твоят въздух чисти със хлеб да се руча -
благ е като млеко...
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило и на гладно сърце.
Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото,
че турим у торбата, че седнем край селото,
цел ден че да се дзверим на твойте красоти,
че окам, колко можем:
отечество любезно, е, убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно много пъти гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам -
обичам те много, не сакам да шавам.
Народо да кажем, он е немотен,
отечество мило, ама е работен -
иди къде сакаш:
по връх планините, или у механите,
иди у джендемо, ако ти е воля -
сваде че намериш свидетели много,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка -
сваде че намериш босонога диря
или на орача, или на пастиря!
Гявол да те вземе отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!