Само във Фрог: Изкуството отново събира творци от Европа в Самоков

- Проектът ни стартира миналата година и даде сериозна заявка за нуждата от подобни творчески формати именно в Самоков, град, с който съм свързана и в който има много добри условия да се реализира такава инициатива. Има атмосфера, впечатляваща история, традиции в областта на изобразителното изкуство. Интересно е да „надникнеш“, макар и за кратко, в ненаписаните истории на града и неговите жители, да прочетеш следите на времето по стените на къщите и да „напишеш своята следа“ върху платното или в пространството. Тази година сме поканили автори, които са подготвили творчески проекти специално за симпозиума. А ние, като домакини, осигуряваме подходящи материали и условия за изпълнение. Разбира се, организационната работа с артисти от различни държави винаги носи изненади и понякога се налагат промени в последния момент, което пък е отделно предизвикателство. Но смятам, че винаги успяваме да създадем един чудесен творчески колектив - мултикултурен, динамичен и това ни радва. Основната идея на проекта е да се даде възможност за творческа изява както на утвърдени автори, така и на млади творци от страната и чужбина. В локален аспект концепцията на мероприятието е насочена и към обогатяване на културния живот в града с форум, който допринася за развитието на т. нар. културен туризъм. Проектът е насочен към широката и към професионалната публика, а също и към определени социални гупи, с които артистите провеждат творчески работилници - уъркшопове. Определено социалната ангажираност на съвремените артисти е една от водещите темите на тазгодишния симпозиум и всички участници сме много удовлетворени от постигнатите резултати при работата с децата от Дома за настаняване от семеен тип, а също и в Дома за стари хора, където имахме занимания под формата артетерапия тази седмица.

- Колко артисти се включиха в тазгодишното издание и кое Ви накара да продължите и да развивате този творчески проект?

- През 2016 симпозиумът събира артисти от пет страни – Холандия, Австрия, Германия, Полша и, разбира се, България. Тазгодишните участници са:  художничката Лупе Годой от Берлин, Юстина Варвас от Полша, Любомир Хнатович и Фаек Расул от Австрия, София Хаджипапа от Кипър, Соня Вайс от Холандия, също и Рада Якова – българка, която живее в Холандия, Десислава Унгер – още една българка от Виена. Две художнички, които работят в областта на керамиката – Михаела Кръстева-Сакаян от София и Росица Трендафилова, родена в Самоков, сега живее в София. Участват и Радослав Генев и Иван Шуманов от Самоков. Надявам се да имам време и възможност и аз да реализирам моите творчески проекти, което винаги се оказва доста сложно при толкова ангажименти по организацията... И признавам, че е голямо предизвикателство за мен да съчетая дейностите си и като организатор и като художник.

- Радостина, знаем, че от двадесет години живеете в Братислава. Как се решихте на проекта „Симпозиум“ точно в Самоков? Кое Ви доведе отново в България?

- В България ме доведе една покана за изложба на български художници от чужбина през 2012 година – изложбата „Толкова близо, толкова далече“ в НДК. Тогава за пръв път дойдох с картините си в София и признавам, беше повод да се замисля над темата за „завръщането у дома“. Тогава усетих, че искам да присъствам и тук, не само в Словакия, Австрия, Германия и други страни, където съм представяла творчеството си. Бих могла да ви разкажа за носталгията или тъгата по дома, но не те бяха основната причина да развия своите проекти в родината. След двадест години живот зад граница, мога само да кажа, че „светът е голям и пътищата, които ни дебнат отвсякъде, неизменно ни водят към самите нас, към себе си“. Моята истина е съвсем проста - искам да бъдам там, където се чувствам добре, където съм щастлива и мога да бъда полезна с опит и разбира се с творчески ентусиазъм.

- Звучи оптимистично, но какви са трудностите, които срещате при организирането на симпозиума и как се справяте с неприятните „изненади“?

- Най-трудно е началото, задачата да се създаде концепция на проекта, темите, да се организира практически срещата на артистите от различни страни в Самоков, което е доста голямо усилие, логистика, има и рискове, и притеснения да не се получи … Всъщност, сега като се замисля, не смятам че ще бъде по-леко с времето, напротив, усещам че ще бъде все по-отговорно за мен, за колегите, а и за домакините – Община Самоков да продължим да развиваме този проект в следващите години. Когато подредим заключителната изложба на 12-ти август, вече ще съм забравила за всички трудности и тежки моменти по организацията на симпозиума. Щом искате да вървите напред, значи знаете че трудностите са естествена част от пътя и страхът от провал е един от факторите, които ви мобилизрат да дадете най-доброто от себе си. Другият основен фактор да се движите с лекота към целите си е вдъхновението! Но нека не говорим за проблемите, а по-скоро да благодарим на всички, които ни помогнаха да реализираме проекта. Признателност за разбирането и помощта изказвам преди всичко към домакините на събитието - Община Самоков, които създадоха прекрасни условия за осъществяване на дейностите по програмата на симпозиума. Партньори тази година са фирма „Самел 90“, фирма „Пластимо“, Хотел „Арена“ и ресторант „Мадарова къща”, което за нас е чест и благодарим. Всяка подадена ръка в подготовката на симпозиума е спечелено доверие за всички нас, които създаваме това международно културно събитие в града!

- Миналата година имаше известна провокация с претворяването на символа на града голямата чешма в т. нар. от автора Христо Гелов, който твори в Испания,  „Къща на водата”. Това определено създаде дискусии. Какво е предизвикателството тази година?

- Да, ще има такова, но нека го запазим в тайна. Ще се случи в деня на откриването на изложбата ни на 12-ти август! Заповядайте в Художествената галерия и ще откриете провокираща артистична интерпретация на един друг символ на града. Очаквайте изкуството да говори със собствения си език на свободния творец. Това е богатството, а привилегия е на самоковци и гости на града да се докоснат до него.