„Санскритско-български речник“? Да, факт е!

Санскрит принадлежи към индоиранската група на индоевропейското езиково семейство. Днес един от 20-те официални езици в Индия, той винаги е имал особен статут в историята на индийската цивилизация. В течение на повече от две хилядолетия санскрит доминира в културния живот на страната като език на най-образованите слоеве на обществото, език на брахманската каста и на основните философско-религиозни учения, на науката и изящната словесност. Санскрит е оказал влияние и върху народните диалекти, а оттам и върху съвременните официални езици в Индия (които включват над 60% думи от санскритски произход). В наши дни в Индия на санскрит се издават вестници и списания, публикуват се изследвания във всички научни области, създават се нови оригинални художествени произведения, излъчват се емисии по радиото и телевизията.

От 1981 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ е открит лекторат по санскрит. Езикът се изучава и в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“. Но изучаването му среща затруднения поради липсата на учебници, речници и помагала. „Санскритско-български речник“ на проф. д-р Рама Кришна Каушик има за цел да запълни част от тази празнина – той може да се използва и от тези, които желаят самостоятелно да направят първи стъпки в изучаването на санскрит, както и от всеки, който проявява интерес към индийската култура.

В речника има единайсет хиляди думи, предимно от класическия санскрит. Той съдържа най-употребяваните думи и техните най-важни значения. Може да бъде полезен на българския читател и при изучаването на основните класически и епически произведения на индийската литература като „Махабхарата“, „Рамаяна“, „Панчатантра“ и др. Включени са най-употребяваните термини от граматиката, философията, астрономията и други науки. Дадени са също собствените имена на най-известните герои от епическите и класическите произведения, на мъдреци, учени и пр. Включени са също голям брой имена на растения, животни и географски обекти в Индия.

Проф. Каушик е изтъкнат индийски лингвист. В периода 1979-1984 преподава в СУ „Св. Климент Охридски“. В този период с негова помощ се открива специалността индология. Професорът работи с много любов и усърдие за нейното утвърждаване. Превел е на български религиозно-философската поема „Бахгавадгита“, а настоящият речник е плод на дългогодишен труд.