Шаячни чесъни крият доносниците в културата

Иван Ласкин

А пък някакъв си европейски външен министър вече е попитал дали България ще отзове посланика си от неговата страна. Ето - пак доносници. Сега пък в Кариерата. Ама не тази с камъните. Хубаво, ама така, като гледам, още трийсетина години ще изскачат доносници отвсякъде като хомяци.

Ми нали приеха закон за оповестяване на агенти от „бившата” ДС? Защо тогава са си трайкали посланиците, след като са знаели, че следва неминуем дипломатически скандал? Всички знаем защо - гьонсуратлък се казва. Докога?!

Мина ми младостта в тая клокоч от шаячни чесъни. И затова предлагам, вместо по-късно да има такъв скандал и в културата, да излязат сега и да си кажат: „Аз натопих нагло и нарочно, без срам по-добрия режисьор или актьор!
Онзи е първа цигулка, ама аз съм първи доносник!” Или: „Аз изпълних гордо поръчението на БКП! Тя пък ми направи театър!”. Хайде, моля, да ги видим, господа управляващи! Дали е уместно да изкарате и доносниците в културата
Кино, театър, опера и балет. Художници не знам дали има (защото рисуват сами) и не знам кого ковладят. Ама нали и те
имат Съюз, значи ясно… Хайде, нали културните институции са будителски места. Те също дават на народа, както дават депутатите, посланиците и Калинка, Димитричка… Нека европейският министър попита дали ще ги отзове доносниците от театрите, киното, музиката. Ама няма кой да играе Яго. С много колеги си говорим за това и надали има обществен
смисъл от желанието ни, но със сигурност има морален. За дипломат не знам, но за да си истински творец, трябва
да си с ЧИСТА душа. И аз мразя и завиждам, ама не топя.

Всъщност сега се замислих. Истината е, че ако имах възможност да съм доносник в онези години, щях да бъда пръв!
И да топя некадърниците и партийно проспериращите, които и до днес са в изкуството. Щях да ги донасям в Комитет за
Некадърници в Културата. Отдел - некадърни режисьори, отдел - некадърни актьори, и отдел - некадърни драматурзи.
Подотдел - хамелеонщина. Всички тези невестулки. Вратата на стаята се отвори с игрива мелодия и при мен
влезе тънко човече със зелени уши.

- Вие ли сте доносникът от вестника?
- Да - тихо казах аз и се заозъртах.
- Ето ви компроматче за демократ. - И се изпари.

На пода остана жълто листче. Ето ви го. И дано този донос е в полза на Морала! Виe се сещайте за какво става въпрос.
(името го задрасках аз, защото ме е гнус да го чета)