„Сините” певци за Фрог: Оставаме верни на дясното

В зората на българската демокрация от началото на 90-те години повечето български певци и артисти се свързаха със синята идея. Някои от тях за известно време дори навлякоха политически одежди, но твърде бързо, а и някак болезнено осъзнаха, че кулоарите на Народното събрание не са тяхната сцена. Впоследствие понесоха нови разочарования, които дойдоха с краха на идеята, която ги събираше по многохилядни митинги и ги вдъхновяваше да напишат и изпеят най-емблематичните песни на прехода. През 2007 г. Александър Петров, Валди Тотев, Васко Кръпката, Вили Кавалджиев, Ивайло Крайчовски дори подариха авторските права от свои песни на СДС, опитвайки се да реанимират онова, което остана от синята идея. Точно тогава "Вдигни очи" стана официална песен на партията с мотива, че тази песен е част от историята на СДС, който пък е част от историята на България.

Днес повечето от популярните лица вече по-рядко се появяват на партийни форуми, но продължават да симпатизират на десните и не крият пристрастрията си. Ето какво признаха за Фрогнюз някои от тях, призовавайки всички да отидат да гласуват:

Кирил Маричков: Да, има за кого да гласува десният избирател – за Реформаторския блок. Аз за тях ще гласувам. За мен ляво–дясно вече взе да губи смисъл, малко демоде ми се струва. Нещата вече са по-други - добрите срещу лошите. Много мафиотщина, задкулисие, нечестна игра, лични интереси... Реформаторският блок, освен че като програма ми е най-близък, ми се струва и най-неопетнен и честен. Не знам как трябва да се обедини дясното, правят се опити, точно това е Реформаторския блок. Всякакво отделяне на политически фракции в дясното отнемат от гласовете на Реформаторския блок. Разбира се, че е по-добре всички десни да са обединени. И без това нещата, за които говорят, толкова малко се различават. Програмите и намеренията са еднакви. Проблемът е в многото вождове и малкото индианци. Всички искат да командват. Твърде жалко е това и означава, че нещата, които има нужда да се свършат в тази държава, не са на нужната висота. Да ходят всички и да гласуват, за да не мрънкат след това. Не си ли гласувал, въобще нямаш право да се обаждаш, да критикуваш и да си недоволен.

Камен Воденичаров: В момента десницата е по-добре подредена отколкото левицата. В цялата палитра от ГЕРБ през Реформаторския блок, Зелените и другите по-малки политически формации, десният избирател има повече възможности. В крайна сметка те затова сега са разделени. Като гласуваме за тях в пълната им палитра, всеки със своите симпатии, можем да им помогнем и да ги накараме да работят заедно в един бъдещ парламент. На десните партии платформите са по-ясни и е видно какво са свършили през годините. Докато от левицата за съжаление вече 20 години само обещават и нищо не правят. Не знам още колко години трябва да минат, за да разберат хората. Даже ми е мъчно за техните избиратели, за тези възрастни хора, които ги подкрепят. На разочарованите, искам само да кажа, че като не отидат да гласуват, се случват сметките на партийните централи, които разчитат на ниска избирателна активност. Негласувайки разочарованите подкрепят най-голямото си разочарование за пореден път.

Васко Кръпката от Германия: Да, ще гласувам и трябва да се гласува. Защото иначе червените бабички и турците го правят, а младите хора не гласуват и затова все БСП и ДПС ни управляват.

Богдана Карадочева: Всеки отговаря за себе си дали ще се повлияе от постоянните манипулации и ще се откаже да гласува. Но аз мисля, че трябва да се гласува, защото животът на всеки е в ръцете му и никой не трябва да зависи от никого. По съвест да гласуват, за когото им харесва и да не се лъжат от разни обещания, които няма как да се случат. Аз подкрепям Реформаторите, защото мисля, че интелигентните хора са сред тях. Намирам за добро това, че те не избраха председател преди изборите, защото не е нужно точно сега да има конфликти. Засега десницата е добре и хората около мен ще гласуват.

Ивайло Крайчовски:  Аз обикновено винаги решавам в последния ден за кого ще гласувам, но никога няма да прекрача убежденията си. Реформаторският блок на всяка цена трябва да влезе в следващото НС. За съжаление и те не можаха да се обединят всичките, „Единство” остана навън, но Реформаторите трябва да са в управлението. Гласувайте по съвест, гласувайте масово, защото правото на глас е и отговорност, а когато си поел отговорността да участваш в процеса, тогава можеш да изискваш. Както се казва, демокрацията е много кофти нещо, но нищо по-добро не е измислено.