По следите на "История славянобългарска" в ДС архивите

В сборника има 107 документа от периода 1970-1989 г. Всички са свързани с дейността на 14-и отдел на Първо главно управление. Двете му най-трудни операции се наричали Острова - за проникване в архива на Ватикана, и Цитаделата - за подмяна на ценности от Зографския манастир.

Във Ватикана се намирал един много важен документ - „История на българите“ на католика Петър Богдан. Той бива заснет и после публикуван от небезизвестния български историк Божидар Димитров, който тогава е съвсем млад. Димитров казва, че му е провървяло и на третия ден показал находката на своя ментор професор Дуйчев. „Не можах да повярвам, защото знаех, че е търсена близо 100 години от български учени”, казва Димитров.

Другата сюжетна линия е придобиването на „История Славянобългарска“ от Атон през 1985 г. Оперативен работник, предрешен като турски турист, отива в манастира, среща се с монаси - агенти под прикритие, за да извърши подмяната. Ценности, които са придобити по нелегален път, не могат явно да бъдат показани. Затова трябва да бъдат съхранявани и след време да бъде намерено алиби, под което да бъдат представени.

Сред тях са картини, карти, икони, марки, документи. Ценностите са били съхранявани в сградата на Първо главно управление, в 13-а стая на 13-ия етаж. Имало само един проблем. При определени обстоятелства тази стая е трябвало да бъде освобождавана, за да се провеждат събрания. Каква е съдбата на тези материали, които никога не сме пуснали в научно обращение, и не са предадени на Националния исторически музей, и досега остава неизвестно.