„Сутрешен блок” с Тошко Колев нокаутира „Женени с деца”

„Сутрешен блок” с Тодор Колев, макар и не на световно ниво, отне мечтите за зрителска аудитория на силно рекламирания и шумно препоръчван „Женени с деца”. Колев и компания показват нещо актуално, свежо, без претенции за „исторически принос”, една приятна и освежаваща тв „дъвка”, която оставя след себе си свежест и добро настроение. Освен стария лъв, в сериала участват млади, неомръзнали актьори, които чрез играта си не ни „съобщават”, че са „звезди” (дано ни пожалят и в бъдеще). Тази ненатрапчивост и чувството за мярка в диалога радват окото и ухото на изморения български зрител. Разбира се в сценария има доста трески за дялане, както и в някои индивидуални изпълнения на младите актьори, но с напредването на сериите тези неща ще се изгладят. Дано не почнат да канят от предаване в предаване Рая Белева, Анелия Луцинова, Албена Колева, Борис Лапшов и останалите, за да ни обясняват „нещата от живота”. Оставете ги на мира, нека да си вършат работата!  Не ги преекспонирайте, не ги превръщайте в „звезди”, не ги вадете от реалния живот.

Браво на Рая Белева! Далеч е от Тодор Колев, но е тръгнала по пътя нагоре и има основание да не се притеснява, че е до него. И той да я потупа по рамото, момичето заслужава. И останалите от екипа – също.

Далеч от тази симпатична картина е сериалът „Женени с деца”. Спукан балон. Дори простащината на Ал Бънди, която ни е толкова присъща и присърце на нас, българите, е убягнала на сценаристи и режисьори. Скука, скука и пак скука. Дразнеща скука с претенции. Дори рекламата, че кастингът е бил много голям и строг, както и че актьорите е трябвало да бъдат одобрени от холивудското студио Sony Pictures не върши работа. За визитната картичка на нашенските участници това може и да е от значение, но за зрителите не е. Те искат да се забавляват, но не получават забавление.

Дни преди да стартира сериала в едно тв предаване на Нова (къде ли другаде, аман от самореклама) иначе симпатичната и талантлива Алекс Сърчаджиева заяви наперено:  „Обади ми се Спилбърг и искаше да участвам в негов филм заедно с Леонардо ди Каприо, но аз му казах – виж, имам сега да снимам „Женени с деца в България". Останалите изпопадаха от смях. Ако това им се е сторило остроумно, егати... За да е ножът съвсем дървен, Любо Ковачев се напъна интелектуално и изцвъка: „На мен пък ми се обади Мартин Скорсезе”. Бау...

Самочувствието е полезно, когато е подплатено...

 

Капака обаче туря пак отворената Алекс: „Сценарият е много смешен, с интелигентно чувство за хумор”. Разбира се тя знае, че не е така, но защо трябва да лъже? Зрителите отдавна не кълват на подобни червейчета, да знаете.

 Българската версия е точно на 12 000 км от оригиналния ситком, който е сниман в периода между 1987 и 1997 г. В Америка е преминал при голям успех. Критици казват, че откровената простащина в него е повлияла като студен душ на американските зрители. Там може, но тук простащината ни е в душата и трудно ще ни учудят с нещо.

„Женени с деца” в България е безмислено и обречено начинание. Несполучливи са всички опити за побългаряване на диалога и отделни реплики.

На същия огън се пържат, междувпрочем, и уж успешни ленти като „Етажна собственост” и „Домашен арест”. Изтъркани лафове, до болка позната игра на актьорите, битовизъм и подценяване на зрителите.

Всеобщата слабост е опита на повечето актьори да изтъкват себе си пред камерата, а не да влязат в поверените им роли. Обичат се преди публиката да ги е заобичала, което си е малко прибързано, откъдето й да го погледнеш.

Нужни са нови, неочаквани и провокативни идеи и сюжети. Не ни лъжете със смешки отпреди десет години и скечове по семпли вицове от интернет („Комиците” го прекалиха). Опитите пораждат съчувствие и отегчение, а дистанционното става все по-безмилостно. Така че, ако не си падате по критиките, съобразете се поне със зрителите. Те може би бяха ваши...

 

Таня Гълъбова