„Тайните на телевизията” на Кеворк – изпитание на чувствата

Близо 500 души почетоха автора и новата му творба. Между тях журналисти, лекари, поети и писатели, политици, министри, музиканти, режисьори, актьори, спортисти, банкери, бизнесмени, светски лъвове и лъвици, певци, тв водещи...

Както си му е редът, книгата бе представена и похвалена. Известни и умни люде казаха доста добри неща за написаното и за автора. Но не това бе най-важното тази вечер. „Всеки може да мисли нещо, но не всеки може да го каже и покаже”. Думите са на великия Мохамед Али. В книгата си Кеворкян е направил точно това, а някои от есетата му са по-тежки и от ъперкъти в тежката категория. Съобщил е неща, които мнозина знаят и си нашепват за телевизиите и ставащото в и около тях, но гласно никой не изрича. Дали от съображения за сигурност, малодушие, възпитание или преклонение пред рекламодатели и собственици – въпрос на гледна точка.

„След смъртните присъди в Либия националните телевизии, надявам се, че научиха най-после нещо важно за себе си. А то е, че не са никаква четвърта власт. (Едно сравнение с печатните издания изобщо не е в тяхна полза – телевизиите сякаш все още са във времето преди 10 ноември. Но това е друга тема.)
А тъкмо телевизиите, и най-кресливите им физиономии, които поначало са най-уязвими от истинската власт, навремето упорито наложиха понятието четвърта власт. Кичеха се с него като с медал. Виждали сте гръдните иконостаси на съветски фронтоваци, повечето от отличията по тях са просто скромни знаци за участие във войната, значки и други юбилейни бутафории. И на нашите телевизии им хареса да се кичат с бутафории – една от тях е илюзията „четвърта власт”. Понятие, което няма абсолютно никакъв смисъл, и при нашите условия и не би могло да има.” Ето такива неща пише в книгата.
Авторът е откровен още в представянето на творението си на корицата: „Сега трябва да навляза в телевизионната джунгла, олеле, представете си. И вие заедно с мен, ако сте достатъчно любезни. Задължително трябва да вземем някои мерки. Например, не трябва сутрин да закусваме, преди да разровим телевизионното бунище”. И наистина се оказва точно така. Изпитание е да четеш тази книга. На моменти сърцето ти се свива, да не изкочи и твоето име на следващата страница, например. Кеворкян не е спестил нищо на никой. Дори е учудващо, че част от героите му бяха и на премиерата. Може да са мазохисти, а може и да са разбрали, че просто е прав.
Със сигурност човекът, който направи от „Всяка неделя” институция, няма да се откаже от описването на всички лица на телевизията.
„На болното българско самочувствие му е нужен един такъв науправляем арменец”, казва Любомир Левчев. Frognews.bg